Този въпрос виси дни наред без отговор, защото е свързан пряко с висящия години наред въпрос за тъй нареченото “случайното разпределение на делата“, което хората – кой знае защо – упорстват да наричат “неслучайно”.
Като журналисти и аз, и двама-трима мои приятели поне три пъти сме канени да наблюдаваме как изскача на монитора името на съдията, който ще отсъди по някой казус кой е крив и кой е прав. Ето защо определено можем да кажем, че въпросната процедура за краткост би могла да се нарича и „фарс“.
Думата „фарс“ означава „театрален комедиен жанр, чиято цел е да забавлява публиката“.
Точно такова нещо е натискането на 3-4 клавиша, последвано от питането: „Нали видяхте, че в съда няма скрито-покрито?“…, както и от примигването на зрителите, които са съзрели и разбрали стореното от софтуера толкова, колкото и небуларния произход на вселената.
Какъв е изводът от тези демонстрации на “случайното разпределение на делата?” Че демонстраторите – различни по ранг магистрати не уважават публиката, май. Не я уважават и политическите папагали, които непрекъснато повтарят, че човешкото участие в разпределението на делата е нещо страшно.
7 скандала, по които Борисов става обвиняем. Един от най-големите му страхове.
А какво му е страшното? По-рано, в годините назад, когато административните ръководители на съдилищата раздаваха на съдиите папките с делата, те се съобразяваха с тяхната специализация, със способностите и заетостта им – някой разбира от данъчни дела, друг от брачни, трети е претоварен и се справя по-бавно. И до днес юристи, избягващи папагалщината като дейност, питат: “Нима съдията е пенкилер и разбира от всичко?” И още: “Защо той по презумпция да е корумпиран, та се търси софтуер, който да го надхитри?”
Шефът на Съюза на юристите Владислав Славов направо си го каза: „Не трябва да има случайно разпределение на делата, трябва случайни съдии да няма!“
Обаче има случайни съдии – там е бедата.
Автор: Анна Заркова
