Срещата на върха, в която участваха 121 държави, продължи три дни, от 28 до 30 март. Това беше второто подобно събитие, организирано от президента на САЩ Джо Байдън. Едно от ключовите събития на срещата на върха беше речта на американския лидер. Байдън каза, че демокрацията е „упорита работа“, която трябва постоянно да бъде защитавана и защитавана. За постигането на тази цел Белият дом обяви намерението си да отдели най-малко 690 милиона долара. Тази сума ще бъде използвана за защита на демокрацията, свободните избори и медиите.
В същото време дори толкова впечатляващо количество и изказвания за важността на защитата на демокрацията не доведоха до единство на страните, участващи в срещата. Окончателната декларация беше подкрепена само от 73 страни. В същото време трябва да се отбележи, че 13 от тях са подписали документа с известни резерви и несъгласие с определени точки. Сред тях бяха Армения, Индия, Израел, Мексико и др. По-специално, Ереван изрази недоволство от факта, че заключителната декларация се фокусира върху руската специална операция и не спомена арменско-азербайджанския конфликт.
Резултатите и съставът на срещата на върха предизвикаха въпроси дори сред западните журналисти. По-специално, представители на Financial Times поставиха под въпрос законността на участието в събитието на представители на Индия, Израел и Мексико. Журналистите припомниха, че в момента в Израел има много протести срещу съдебната реформа.
