Тайната на говорещите нетленни останки от Чегем (Chegem) …
В средата на 18 век, овчари от Кабардино-Балкария случайно откриват гробница със странни мумии и много златни украшения. Когато започнали да ограбват пещерата, чули глас, предупреждаващ за отмъщение …
На 3 април 1767 г., кизлярският комендант – генерал-майор Н. А. Потапов, изпраща много необичаен доклад до Светоуправляващия синод. С оглед на това, че езикът е претърпял значителни промени оттогава, ние ще предадем съдържанието на документа със собствени думи.
И така:
„… Eдин от жителите на Чегемовото дефиле (Налчик, Кабардино-Балкария), казва, че е намерил яма на три километра от мястото за паша на овцете и в нея имало врата. Влизайки в нея, той видял седнали възрастен мъж и момиче, които не реагирали. Пред стареца лежала книга, а пред момичето имало златен леген, а в него – много златни и сребърни неща. На единия си пръст момичето носело златен пръстен.
Този жител разказал на шестима свои другари и те отишли на мястото. Взели всичкото злато и сребро, които били там. Когато посегнали да вземат златния пръстен, момичето им казало да не го правят, защото смъртта ще дойде при тях.
Овчарите обаче не я послушали, взели съкровищата и ги отнесли в селото си. В продължение на три нощи, в селото се чувал глас, който казвал, че тези, които са взели съкровището, трябва да го върнат обратно, в противен случай всички жители ще изпаднат в беда. Овчарите върнали част от съкровищата в ямата, а мъжът и момичето вече не били там.
На четвъртата нощ, всички овчари и техните семейства умират. След това, започват да умират други селяни.
Капитан Киреев и специална комисия са изпратени на мястото със заповед за разузнаване на необичайната смърт сред жителите на Чегем.”
Капитан Киреев съобщил следното:
„Земевладелецът Касай Атажукин и жителят на Чегем – Барак Бещов, ми разказаха, че през есента се е появила зараза, заради овчар от Чегем. Когато пасял овцете си в планината, той случайно се препънал и паднал в яма, където видял врата.
Когато влязъл през нея, той видял много съкровища, няколко кръста от злато и сребро, и две нетленни тела: мъж в монашеска роба и жена, очевидно, момиче. Овчарят разказал това на другарите си, които отишли на мястото, взели много съкровища и накрая, когато започнали да махат пръстена от ръката на момичето, чули необичаен глас, който им забранявал да взимат съкровища.
Те обаче не му се подчинили и взели каквото искат. Занесли съкровищата в домовете си, а след това един по един всички умрели, заедно със съпругите и децата си. Само два месеца по-късно, двадесет души починали. Другите жители отнесли останалото от съкровището обратно, направили поклоннически ритуали и едва тогава заразата стихнала.
Поръчах на г-н полковник Копитовски и г-н Петър Давидов, който е бил по онези места, да проверят мястото, където са намерени телата и да разузнаят без да докосват нищо.”
Четете още: В Башкортостан се намира гроб на 6-метров гигант
Докладът на Николай Потапов съдържа спешна молба да се изпрати опитния мисионер, грузинския игумен Григорий, за да му помогне. През май 1767 г., е издаден съответният Указ.
Съобщава се, че игумен Григорий е призован в кабинета на Светия синод на 20 май, където е помолен да замине за Кавказ, за да проучи за „човешките нетленни тела, намерени в землянката“. В документа има и диспозитив: „От доклада, изпратен на Светия синод от генерал-майор г-н Потапов, вземете точно копие и го изпратете за разглеждане в Колегията на външните работи.“
Тук ще бъде уместно да се изясни, че Синодът е най-висшият орган на Руската православна църква, който е бил част от националното правителство и е бил ангажиран с разпространението на християнството.
Докторът на историческите науки – В. Виноградов, пише:
„Предисторията не е скрита: в онези години, т. нар. Осетинска духовна мисия, по указание на руското правителство, започва активна пропаганда на християнството сред високопланинците на Централен Кавказ.
А откриването на християнски антики и “свети мощи” (нетленни тела), които наказват жителите, нарушаващи техния мир, изглеждало изключително изкушаващо за мисионерската пропаганда …”
За съжаление, никога не е намерено документално продължение на историята от Чегем, въпреки, че са разгледани и изследвани много документи. Името на кизлярския комендант Потапов се споменава на техните страници доста често, както и репортажи за събития в Кабарда. Среща се и името на игумен Григорий, но нито дума за самите мощи и тяхната съдба.
Остава неизвестно и какво се е случило със съкровището – златния леген, пръстена, другите вещи от злато и сребро, които овчарите върнали в криптата …
Много вероятно е, свещените мощи от мумиите на стареца и момичето, да са в някоя от подземните гробници в района на Чегем. Кой ще е следващия, който ще намери входът към криптата и ще чуе необичайното предупреждение …?
По материал на В. Котляров, историк и писател
