Едва ли има човек, който през живота си да не е хапан от комари. Тези насекоми не само са досадни с жуженето си, но и последиците от ухапванията им никак не са безобидни. Те не само че предизвикват сърбеж и зачервяване на кожата, но могат да ни докарат и опасни болести.
Не случайно лекарите препоръчват използването на репеленти и поставянето на ваксини срещу някои опасни болести.
Проблем се появява, когато за заболяването няма ваксина, а вероятността да ни ухапе заразен комар е голяма. Такъв е примерът с денгата. Това е инфекция, причинена от вируса денга, който се предава от комари.
Позната също и като „трошаща костите“ треска (на английски: bonebreak fever), тъй като причинява толкова силна болка, че човек има усещането, че костите му се трошат.
Някои от симптомите на денгата са треска, главоболие, обрив по кожата, който прилича на дребна шарка и болка в мускулите и ставите. При някои хора денгата може да премине в една от двете животозастрашаващи форми:
– първата форма на заболяването е денга хеморагична треска, която причинява кървене, пропускливи кръвоносни съдове и ниски нива на тромбоцитите;
– втората форма е шоков синдром на денга, който води до опасно ниско кръвно налягане.
Съществуват четири различни щама на вируса.
Ако човек бъде заразен с един щам, обикновено той е защитен от този щам до края на живота си. Защитата срещу останалите три щама на вируса обаче е краткотрайна. Ако на по-късен етап се зарази с някой от тези три щама на вируса, вероятността да развие сериозни проблеми е по-голяма.
Няма ваксина, която предпазва ефективно от вируса на денга. Има няколко неща, които човек може да направи, за да се предпази от денга, като например да се предпазва от комари и да ограничава броя на ухапванията им.
Учените препоръчват също намаляване на местообитанията на комарите, както и на броя комари. Ако човек развие денга треска, обикновено може да се възстанови като просто приема достатъчно течности, при условие че заболяването е в лека или умерена форма.
Ако случаят е по-сериозен, може да се наложи интравенозно подаване на течности или кръвопреливане.
Заразявания с денга датират от 60-те години на 19. век. Болестта се превръща в световен проблем от Втората световна война. Тя се среща в над 110 държави.
Всяка година около 50 – 100 милиона души заболяват от денга. Работи се върху ваксина и лекарства за директна борба с вируса. Освен това се предприемат различни мерки за отстраняване на комарите.
Първите описания на денгата са дадени през 1779 г. Още в началото на 20. век учените разбират, че болестта се причинява от вируса денга и че се предава (разпространява) от комарите.
Признаци и симптоми
Около 80% от хората (8 на всеки 10), които биват заразени с вируса на денга, нямат симптоми или показват само леки симптоми (като обикновена треска). Около 5% от заразените (или 5 на всеки 100) заболяват по-сериозно. При малък брой от тях заболяването е животозастрашаващо.
Симптомите се проявяват между 3 и 14 дни след излагане на вируса на денга. Най-често симптомите се проявяват след 4 до 7 дни.
Следователно, ако човек се върне от район, където денгата се среща често и получи треска или други симптоми след повече от 14 дни от завръщането си, най-вероятно това не се дължи на денга.
Често симптомите при децата, които имат денга, са същите като при обикновена настинка или гастроентерит (или стомашен грип, например повръщане и диария). При децата обаче е по-вероятно да се получат сериозни проблеми от денга.
Клинична картина
Класическите симптоми на денга са внезапна треска, главоболие (обикновено в слепоочията), обрив и болки в мускулите и ставите. Прозвището на болестта, „трошаща костите треска“ описва колко сериозна може да бъде тази болка.Денгата протича в три стадия: фебрилен, критичен и възстановяване.
Вирусът денга се предава най-вече от комари от рода Aedes, по-специално видът комар Aedes aegypti. Тези комари обикновено живеят между 35° северна и 35° южна географска ширина под равнище от 1000 м. Те хапят хората предимно през деня. Едно ухапване е достатъчно, за да зарази човек.
Понякога комарите могат да се заразят с денга от хората. Ако женски комар ухапе заразен човек, комарът може да се зарази с вируса на денга. В началото вирусът живее в клетките, които заобикалят червата на комара.
След около 8 до 10 дни вирусът се разпространява към слюнчената жлеза на комара, която произвежда слюнката. Това означава, че слюнката, отделяна от комара, е заразена с вируса на денга.
По този начин, когато комарът ухапе човек, заразената му слюнка преминава в човека и може да го зарази. Вирусът изглежда не причинява проблеми на заразените комари, които остават заразени за остатъка от живота си.
Комарът Aedes aegypti е най-честият разпространител на денга. Това е така, защото той предпочита да живее близо до хората и да се храни от тях, вместо от животни. Той предпочита също да снася яйцата си в изкуствени водни контейнери.
Денгата може да се разпространи и чрез заразени кръвни продукти и чрез донорство на органи. Ако човек с денга дари кръв или орган, които след това бъдат дадени на друг човек, този човек може да се зарази с денга от дарената кръв или орган.
Превенция
Няма одобрени ваксини, които да предпазват хората от вируса на денга. За да се предотврати инфекцията СЗО препоръчва да се контролира популацията на комари и да се предпазват хората от ухапвания от комари.
В днешно време болестта е разпространена в районите около екватора, в страни от Северна и Южна Америка, в много части на Азия и голяма част от Африка.
Тези комари живеят не само в Африка (в допълнение към Египет, те се срещат в Судан и Мозамбик), но и в Югоизточна Азия (от Тайланд до Филипините), Индия, както и тропическата и субтропическата зона на Америка (от Мексико до Панама)./Zdrave.to