Лекарите наричат физическите упражнения “поли лекарство”, тъй като те могат да предотвратят и лекуват много хронични заболявания, свързани с остаряването. Ново изследване на мускулни влакна от мишки и хора показва как физическите упражнения влияят върху генната експресия. Откритията могат да доведат до разработването на лекарства, които да имитират тези ползи при хора, които не могат да спортуват, пише в своя статия сайтът medicalnewstoday.com.
Проучванията показват, че хората, които редовно спортуват, укрепват мускулите си и подобряват цялостното си здравословно състояние, независимо от това колко късно са започнали.
Например, скорошни проучвания са установили, че физическите упражнения намаляват риска от сърдечносъдови заболявания и болестите на Aлцхаймер и паркинсон при по-възрастните хора. Обратно, намаляването на мускулната маса и сила се свързва с по-ниско качество на живот и по-висока смъртност по всички причини.
„Упражненията са най-мощното лекарство, с което разполагаме“, казва д-р Кевин Мурач, доцент в Изследователския център за упражнения, Университет на Арканзас, Файетвил, щата Аржентина.
Той смята, че физическите упражнения трябва да се разглеждат като средство за подобряване на здравето и потенциално удължаване на живота, наред с лекарствата и здравословното хранене. Учените се надяват, че по-доброто разбиране на начина, по който физическите упражнения подмладяват остарелите мускули на молекулярно ниво, ще даде насоки за бъдещи терапии против стареене.
Упражненията могат да върнат времето назад в мускулните влакна, като насърчават „епигенетичното препрограмиране“ на хромозомите в ядрата на клетките. Епигенетиката се отнася до начина, по който химическите промени влияят върху активността или „експресията“ на гените.
През 2012 г. д-р Шиня Яманака сподели Нобеловата награда по медицина за откритието си, че четири транскрипционни фактора могат да превърнат специализирани, зрели клетки в по-млади, гъвкави клетки, наречени плурипотентни стволови клетки. Четирите фактора са „Oct3/4, Klf4, Sox2, Myc“ или накратко „OKSM“. В ново проучване, чиито резултати са публикувани в „The Journal of Physiology“, д-р Мурач и колегите му сравняват ефектите на „OKSM“ факторите върху генната експресия в мускулните влакна на мишки, които са имали достъп до колело за упражнения, и лабораторни животни, които не са имали такъв достъп.
Изследователите също така са проучили как упражненията сами по себе си влияят на генната експресия в мускулни влакна от мишки и хора. Мишките са били на възраст 22 месеца, което се равнява на човешка възраст от около 73 години. През първата седмица мишките от групата с физически упражнения можели свободно да тичат на колело без тежести. След това учените направили колелото постепенно по-тежко през следващите осем седмици, като прикрепили към него магнитни тежести. Резултатите предполагат, че упражненията препрограмират мускулните влакна към по-младежко състояние чрез повишена експресия на гените.
Д-р Мурач предполага, че откритията могат да доведат до разработване на лекарства, които да подсилят реакцията на мускулите при физически упражнения при хора, приковани към леглото, или на мускулите на астронавти при нулева гравитация. Но той отхвърля идеята, че хапче някога ще замени нуждата от упражнения. От една страна, физическите упражнения имат благоприятен ефект върху цялото тяло, а не само върху мускулите.
В статията си изследователите отбелязват също така, че лекарствата, които придобиват широка известност като „удължаващи живота“, могат да блокират някои от полезните ефекти на упражненията върху мускулите. Д-р Мурач заяви: „За съжаление, това не е така: данните сочат, че „удължаващите живота“ лекарства, като метформин и рапамицин, пречат на положителните ползи от физическите упражнения конкретно в скелетните мускули.“ Той каза, че „не е изключено“ лекарствата да нарушават епигенетичното препрограмиране на мускулите, което се случва при упражнения.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
