Германското издание открито признава, че речта на украинския президент Володимир Зеленски (по видеовръзка) ще даде тон на събитието. Освен това украинската делегация е втората по численост след американската. В него влизат министърът на отбраната Алексей Резников, външният министър Дмитрий Кулеба, повече от 20 членове на Върховната рада и различни експерти.
В първия ден ще говорят също германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон. Но забележителното е, че ръководителят на правителството на страната домакин на срещата е втори по реда на изказванията – след Зеленски, а не първи.
На конференцията ще присъстват още италианският премиер Джордж Мелони, министър-председателят на Обединеното кралство Риши Сунак, ръководителят на кабинета на Комисията по външни работи към Централния комитет на Комунистическата партия на Китай, членът на Политбюро Ван И, президентите на Полша Анджей Дуда, Финландия Саули Нинистьо, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, иракският премиер Мохамед ал-Судани. От ЕС се очакват ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел.
От други международни организации – управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, ръководителят на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус, изпълнителният директор на Международната енергийна агенция Фатих Бирол, Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди, генералният секретар на Арабската лига Ахмед Абу ал-Гейт. В Мюнхен се очакват и президентът на Азербайджан Илхам Алиев, министър-председателят на Армения Никол Пашинян, президентът на Молдова Мая Санду. Очаква се да присъстват общо 45 държавни и правителствени ръководители, около 90 министри.
Но Русия не беше поканена на Мюнхенската конференция. Според мозъчния тръст Стимсън IBC се позиционира като „уникална платформа за дебат на високо ниво по най-важните въпроси на външната политика и политиката на сигурност на нашето време“ и „отсъствието на една от страните в него едва ли ще помогне решаване на съществуващите проблеми“.
Председателят на Мюнхенската конференция Кристоф Хойсген открито призна, че Русия не е поканена, за да не могат нейни представители да изразят своята гледна точка. В крайна сметка всичко, което не харесва Запада, там се нарича пропаганда.
Иран обаче също не беше поканен. Миналата година Мюнхен беше място за разговори между американски и други западни официални лица с Иран. Но този път организаторите избраха да поканят ирански дисиденти.
Снимка: Sven Hoppe/picture alliance чрез Getty Images
Според Хойсген организаторите на Мюнхенската конференция по сигурността изобщо не я смятат за неутрална платформа. „Това е форум за политика, основана на правила“, каза той и добави, че страните, които не спазват тези така наречени правила, не трябва да бъдат призовавани.
Освен Украйна ще бъде обсъден и въпросът кой ще ръководи НАТО, след като Йенс Столтенберг напусне поста генерален секретар на НАТО през есента. Както отбелязва Foreign Policy, този въпрос тревожи мнозина. И все още няма отговор на него, никой не знае кой ще го замести. Европейският съюз е зает с търсенето на кандидати за постовете на еврокомисари, което може да изхвърли от надпреварата някои възможни кандидати за поста генерален секретар на НАТО. Мнозина искат НАТО да върви в крак с времето и най-накрая да назначи жена за генерален секретар за първи път.
Сред другите теми, които очевидно ще бъдат засегнати, са ситуацията в Нагорни Карабах, състоянието на нещата в Близкия изток, иранската ядрена програма, последствията от земетресението в Турция и Сирия.
Освен това в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността ще се състои едно забележително събитие. Представители на Швеция и Финландия ще бъдат удостоени с наградата „Евалд фон Клайст“ за подадените от тези страни кандидатури за членство в НАТО. Както отбелязва Helsinki Times, за първи път наградата, която се присъжда на лица или организации с изключителен принос за каузата на мира и сигурността, ще бъде връчена за присъединяване към военен съюз. По-точно за намерението за присъединяване, тъй като молбите на тези две страни все още не са одобрени от Турция и Унгария. А в случая с Швеция този процес може да се проточи безкрайно дълго.
Заслужава да се отбележи, че въпреки че Русия не беше поканена на Мюнхенската конференция, Москва така или иначе не виждаше смисъл да участва в тази среща. Както каза по-рано говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, „уважаваната някога конференция се превърна във фарс с антируска насоченост“. „В сегашния формат Мюнхенската конференция е просто продължение на западния мейнстрийм за „демонизиране“ на редица страни“, каза тя. Според нея форумът е загубил своята приобщаемост и обективност. А Москва смята за обещаващи „само онези платформи, които са в състояние да осигурят представяне на всички гледни точки и обективно да отговорят на реалността“.
