За 470 места в парламента има 470 кандидати. Всичко се отнася до процедурата за номиниране на кандидати, предвидена от избирателната система на републиката. Първоначално кандидатите за депутатски мандат бяха над 19 000 души. След това в рамките на общинските парламенти и обществените организации, широко разпространени в Куба, се проведе разглеждане на кандидатите. В резултат на това окончателният списък остави 470 от най-достойните. Сега те ще трябва да съберат повече от 50% от гласовете от общия брой подадени валидни бюлетини.
Кубинците, които се страхуват от статистиката, вече са изчислили, че повече от половината (55%) от новия парламент, ако списъкът бъде подкрепен от избирателите, ще бъдат жени. Народното събрание ще бъде подмладено – средната възраст на депутатите ще е 46 години, а 20% ще са под 35 години. Е, 45% от законодателите ще бъдат от чернокожите и метисите. Но в партийния състав на кубинския парламент няма интрига: в конституцията на републиката директно е записано, че Комунистическата партия на Куба е единствената партия в страната.
Необичайна кампания
Дошлите в избирателните секции кубинци, а общо в страната са регистрирани над 8,1 милиона избиратели, ще могат да гласуват или поотделно за кандидати от своя избирателен район, или за всички наведнъж. Именно за втория вариант – да се гласува за всички наведнъж – властите на републиката масово призовават населението.
Като цяло индивидуалната предизборна кампания в Куба е забранена от закона. Но това, което се случва тази година, се различава малко от обичайната предизборна кампания: кандидатите редовно се срещат с избирателите, обсъждат съществуващите проблеми и обещават да ги решат. Но не става дума за убеждаване на хората да гласуват за себе си, а не за конкурент, а хората да дойдат до урните и да гласуват за всички наведнъж. В края на краищата, това е сигурен начин да се гарантира, че всички кандидати получават 50% или повече, изисквани по закон от признати за валидни гласове. Вярно е, че ако някой не събере необходимите гласове, едва ли ще се случи катастрофа: овакантеното място впоследствие ще бъде заето от някой, който е упълномощен за това от общинския законодателен орган на съответната провинция.
Друга причина за необичайната предизборна активност в Куба е непрекъснато намаляващият брой кубинци, участващи в изборите. Продължаващата остра социално-икономическа криза в страната често води до изборна апатия сред населението. През 2019 г. повече от 90% от избирателите взеха участие в референдума за приемане на нова конституция, миналата година малко по-малко от 75% от избирателите дойдоха да гласуват по въпроса за приемане на нов семеен кодекс, а още по-малко в общински избори през септември 2022 г. – 68,5%.
Строго погледнато, избирателната активност не влияе на крайния резултат: няма изисквания за това от избирателното законодателство на Куба, за да признае вота за валиден. Но местната опозиция заложи на бойкота на изборите. „Местни“, разбира се, формално: става дума за кубински емигранти, които сега живеят в Маями. Комунистическата система в родната им страна все още ги преследва и те все още се опитват да се борят с правителството на Острова на свободата. Вярно, отдалеч. Много от тях запазват кубинско гражданство, но в никакъв случай не могат да участват в изборите дистанционно: сред изискванията за участие в изборите е необходимостта да живеят в Куба поне през последните две години. Но те могат да започнат „антиизборна“ кампания, граничеща с истерия в контролирани от тях интернет издания със съмнително качество, както и в социалните мрежи. Призивите към кубинците да не участват в изборите там звучат повече от натрапчиво.
Ето защо интересът на кубинските власти е да съберат максимален брой избиратели в избирателните секции, като по този начин демонстрират непостоянството на опозицията, разположена от другата страна на Флоридския пролив. Оттук и активната кампания, както и присъствието сред кандидатите, например, все още популярния Раул Кастро, който вече се оттегли от всички публични позиции. Изглежда, че именно избирателната активност ще се превърне в най-любопитния индикатор за оценка на позицията на властта в обществото и способността й да мобилизира лоялни граждани.
Освен това
Като цяло значението на Народното събрание за живота на Куба е трудно да се надцени. В съответствие с новата конституция на Острова на свободата, която влезе в сила през април 2019 г., Народното събрание е най-висшият орган на държавната власт. След това измежду депутатите от еднокамарния парламент ще бъдат избрани президентът и вицепрезидентът и ще бъде сформиран съставът на Държавния съвет, постоянен орган, който изпълнява функциите на законодателно събрание между сесиите.
На 19 април ще се проведе първото заседание на депутатите от 10-то свикване на кубинското Национално събрание. По време на тази сесия новият парламент ще трябва да избере измежду членовете си президент и вицепрезидент на републиката.
Между другото, вече няма да е възможно да се избира 91-годишният Раул Кастро за глава на републиката: според конституцията кубинец, който ще бъде на възраст над 60 години към момента на първото си встъпване в длъжност, не може стане президент. Но да преизбере досегашния президент – 62-годишния Диас-Канел – напълно. Диас-Канел беше избран за държавен глава с петгодишен мандат (по това време най-високата държавна длъжност беше длъжността председател на Държавния съвет) на 19 април 2018 г., когато беше на 58 години.
