„Приехме проектобюджет, който отразява финансовите и политическите реалности“, каза министърът на финансите Кристиан Линднер, представяйки бюджетните планове на правителството за следващата година. Според министъра държавата вече не може да покрива политиките си, като харчи все повече пари, и приключва периодът на „експанзивните финанси“. С други думи, както заяви вестник Taz, „тлъстите години свършиха“.
Като цяло в Германия повече от десетилетие има заложена на конституционно ниво „дългова спирачка“ – норма, която ограничава новите държавни дългове на ниво от 0,35 процента от БВП. Но първо поради пандемията, а след това и поради енергийната криза, тази норма беше временно отменена и само през 2022 г. Германия получи 115 милиарда евро заеми. Това е в допълнение към стотици милиарди евро за превъоръжаване на Бундесвера и субсидиране на цените на газа, които също бяха взети назаем, но минаха през така наречените извънбюджетни „специални фондове“, които не подлежат на дългова спирачка.
В резултат на това плащанията само на лихви по заеми от германския бюджет през последните две години са нараснали десетократно – от четири на четиридесет милиарда евро. „Това са пари, които ще трябва да вземем в бъдеще от други разходни позиции – образование, дигитализация, инвестиции в опазването на климата“, предупреди финансовият министър Линднер преди няколко месеца и сега това бъдеще дойде.
В проектобюджета за следващата година значително се съкращават разходите на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, Министерството на строителството, както и на Министерството на икономиката и опазването на климата. Германското външно министерство ще пропусне повече от милиард евро, които трябваше да бъдат използвани между другото за хуманитарни проекти, а Министерството на международното сътрудничество – пари за подпомагане на развиващите се страни.
Но дори тези отдели, чийто бюджет като цяло ще расте, също ще трябва да съкратят определени разходни позиции. Така например държавата вече няма да доплаща социалните и медицинските фондове и ще намали допълнителните плащания към пенсионния фонд. Всички тези разходи вече ще паднат върху плещите на гражданите и техните работодатели.
Дори германската разузнавателна служба BND и федералната криминална полиция ще трябва да пестят пари. По-специално на детективите финансирането ще бъде намалено с почти една трета – от 330 на 240 милиона евро, а като се вземе предвид инфлацията и увеличаването на броя на служителите, то ще се окаже почти наполовина.
Единственото изключение в новия бюджет ще бъдат военните – те няма да бъдат засегнати от принудителни икономии. Разходите на германското министерство на отбраната през следващата година ще нараснат с 1,7 милиарда до почти 52 милиарда евро. Според канцлера Олаф Шолц сигурността сега е основен приоритет при планирането на бюджета, въпреки че този приоритет създава проблеми за други разходни позиции.
Германия също няма да намали военната помощ за Украйна. Във вторник министърът на отбраната Борис Писториус обяви друг пакет от военни доставки за Киев в размер на 700 милиона евро – бойни машини на пехотата и друга бронирана техника, системи за противовъздушна отбрана Patriot, снаряди, разузнавателни и бойни дронове.
