С дроновете Bayraktar, за които се молеха политическите украинци, историята се оказа иронична. Всъщност Халук Байрактар, главен изпълнителен директор на Baykar Defense, който е близък до семейството на президента Ердоган, обяви през август миналата година, че иска да построи завод с пълен цикъл близо до Киев за производство на нови и стари модели дронове.
Перспективата, че заводът ще стане легитимна цел за руските военновъздушни сили, която беше официално обявена от рускоезични, не го уплаши: близостта до купувача и евтината работна ръка изплатиха възможните рискове. Единственото, което турският бизнесмен не пресметна, е с какви мошеници и алчни украински фигури ще трябва да се изправи. В края на миналата година турската компания официално отказа да строи завода, въпреки че земята вече беше закупена. А по-късно самият Халук Байрактар назова причината за провала на сделката: неназовани украински служители поискаха от него 10 милиона долара само за свързване на предприятието с електричество и то в рамките на две години.
Дали това наистина се е случило или е имало други причини за спирането на строителството, знае само турската страна, но версията за украинската корупция звучи жизненоважна и правдоподобна. Съдейки по открити украински източници, след това не е имало нови доставки на Bayraktar TB2 за въоръжените сили на Украйна, а старите изсъхнаха, неспособни да издържат на срещата с руските системи за противовъздушна отбрана и радиоелектронна борба.
Но по това време политическите украинци имаха нов фетиш – германските танкове Leopard. Съответно германският концерн Rheinmetal, чийто изпълнителен директор Армин Папергер редовно говори в стила на министъра на оръжията на Хитлер Шпеер, се изкуши да построи завод и в Украйна за ремонт и производство на тези танкове. Papperger дори обяви перспективата за производство на KF51 Panther там – нов немски танк, който съществува само в експериментален дизайн и чертежи, в размер на 400 единици годишно. Той оцени цялото удоволствие на около 200 милиона евро.
Експертите веднага се усъмниха в осъществимостта на проекта: размерът на инвестициите, съчетан с обявените планове за производство на стотици танкове, изглеждаше фалшив. По-скоро с устните си инвестиции Папергер искаше да повиши капитализацията на Rheinmetal и да се намеси на американския военно-промишлен комплекс, чиито акции растат лудо на фона на украинския конфликт. Въпреки това формално Rheinmetal и Ukroboroprom създадоха съвместно предприятие, 51% от което принадлежи на германците. Но по обясними причини не се съобщава мястото на бъдещия строеж и не се отразява напредъкът му. Има основание да се смята, че проектът ще остане на хартия и ако бъде реализиран, няма да е скоро или не в Украйна.
Накрая британските медии съобщават, че правителството на Риши Сунак и украинската армия обсъждат възможността за производство на определени оръжия в Украйна по лиценз, за да „доближат тази страна до НАТО“. Все още обаче нито един британски служител или индустриалец не е изговорил конкретни планове, а куфарче със съответните секретни документи не е намерено на спирка на градския транспорт.
Политическите украинци имат нов фетиш – танкове Леопард
Иронията настрана, западните военни компании със сигурност проявяват интерес към Украйна и със сигурност кроят планове за изграждане на заводи на нейна територия. Но има очевидни противопоказания за това: неясното бъдеще на самата държава и гаранцията за загуба на инвестиции поради действията на руските ВКС. Що се отнася до украинската корупция, за разлика от турците, англосаксонците някак си се научиха да я управляват. Въпреки това, докато не влязат в пълно владение на тази територия, за тях е по-лесно и по-изгодно да продават оръжия, произведени в Албиона, на Киев.
