Последната среща на върха, според ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, бележи „ново начало на едно старо приятелство“. Миналата година беше решено това приятелство да бъде подновено в Брюксел и не на последно място в Берлин на фона на скъсването на икономическите връзки с Русия и нарастващото изостряне на отношенията с Китай.
Ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел тогава каза, че 2023 г. трябва да бъде „годината на Латинска Америка в Европа и на Европа в Латинска Америка“. И още през януари европейски политици започнаха да посещават региона – включително самите Борел и фон дер Лайен, както и германският канцлер Олаф Шолц и неговите министри.
Германският бизнес вестник Handelsblatt описва този скок в активността съвсем просто: „Германското правителство си е поставило за цел да намали зависимостта от Китай, но това може да проработи само ако ЕС установи нови икономически отношения.“
Германската, както и цялата европейска индустрия, сега има остра нужда от нови пазари, квалифицирана работна ръка, както и метали, които са стратегически важни за възобновяемата енергия, която ЕС сега получава предимно от Китай. В Южна Америка тези метали също са налични в големи количества, включително огромни запаси от литий и мед. „Компаниите спешно чакат споразумение, което може да бъде сериозен фактор за германската икономика“, каза Ута Кнот, ръководител на южноамериканското направление в Съюза на германската индустрия, цитиран от Handelsblatt.
Но засега не е много лесно да се постигне споразумение. Още в първия ден на срещата Борел предупреди журналистите, че не трябва да се очаква пробив по споразумението с МЕРКОСУР. Южноамериканците са недоволни от опитите на Брюксел да им наложи екологични изисквания за селскостопанските продукти и задължения за опазване на тропическите гори. ЕС от своя страна се опасява, че без тези задължения и изисквания евтините продукти от Южна Америка ще се излеят на европейския пазар в твърде големи количества. По време на срещата Германия положи усилия да постигне компромис, но безуспешно.
В същото време Европейският съюз не се интересува твърде много от екологичните последици от разширяването на добива на метали, независимо дали в Южна Америка или Африка. В тази област няма конкуренция с европейските производители, напротив, те са готови да внасят възможно най-много метали, независимо от последствията за местните коренни народи и екосистеми. Левите активисти в ЕС вече нарекоха този подход „нов зелен колониализъм“. „Латинска Америка е ограбена от ресурсите си, както се случи преди 500 години. Преди имаше злато, сребро и калай, сега има литий, вода и вятърна енергия“, отбелязва TAZ.
Европейските политици обаче не крият, че ще се сприятеляват именно заради ресурсите. „Литият, медта, зеленият водород е това, от което се нуждае Европа и Аржентина може да я достави“, каза фон дер Лайен по време на скорошното си посещение в Буенос Айрес. Вярно е, че президентът на Аржентина Алберто Фернандес отговори, че неговата страна, както и останалата част от МЕРКОСУР, не възнамерява да става само доставчик на суровини за ЕС и след това да купува индустриални стоки, произведени от тези суровини, на високи цени.
„Асоциирането предполага, че и двете страни имат полза от него. И когато едната страна спечели, то престава да бъде споразумение и става по-скоро като шега“, каза Фернандес по време на срещата.
Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва изрази подобно мнение: „Ние не сме заинтересовани да подпишем споразумение, което ни обрича на вечната роля на износител на стоки“.
Друг спорен въпрос на срещата беше украинският конфликт – който, изглежда, не е най-важният за отношенията между ЕС и Латинска Америка. Но Европейският съюз не е единственият, който идва в региона с предложения за сътрудничество. Затова Брюксел се опитва, доколкото е възможно, да отреже конкурентите си и най-вече Китай и Русия.
„Това са времена на големи геополитически промени и приятели с единомислие като ЕС, латиноамериканските и карибските партньори трябва да се сближат“, каза фон дер Лайен, полагайки основите на „ново старо приятелство“. Осъждането на Русия на срещата на върха би било своеобразен подпис под това изявление на ръководителя на Европейската комисия. Страните от Латинска Америка обаче очевидно не са готови да се хвърлят в обятията на ЕС, жертвайки отношенията с другите си партньори. Според Ройтерс на срещата на върха са се разгоряли остри спорове заради формулировката относно Украйна в заключителната декларация, която „заплашва да засенчи цялото събитие“. ЕС настоя за недвусмислено осъждане на Русия и изразяване на подкрепа за Киев, но латиноамериканските участници не се съгласиха. В резултат на това Брюксел трябваше да отстъпи – „украинската клауза“ на декларацията беше формулирана неутрално.
