12.8 C
София
петък, април 19, 2024

Журналисти, наритайте шефката*

ПРОЧЕТИ СЪЩО


На 20 февруари се състояха няколко събития, свързани не физически, а смислово. В Лондон стартира делото за екстрадиция на Джулиан Асандж – осъдения в САЩ за шпионаж основател на „Уикилийкс”, който разгласи секретни военни данни. В същия ден майката  на Алексей Навални поиска право да получи и погребе тялото на сина си. Също тогава председателката на СБЖ Снежана Тодорова се яви на интервю в „Евроком” и коментира горните събития.

И станахме свидетели на позорно противопоставяне. Тодорова призова  обществеността да защити Асандж, а също убитите в Газа палестински журналисти – но за Навални не пророни дума. Водещият Николай Колев я попита за него, но тя „пропусна” въпроса, а и той не го повтори. Добре е ориентиран – предния ден покани Петър Волгин, по-предния – евроскептичката  Зорница Илиева, а също генералът сталинист Димитър Шивиков, червените петоколонници Валентин Вацев, Александър Симов, Румен Петков и др. Който не харесва ЕС и НАТО и ръкопляска на Кремъл, да заповяда при Николай Колев.

Неизтребими агентури

Днес, когато бавно и полека се разделяме с последните престарели вкаменелости от Държавна сигурност, ръководителката на СБЖ  продължава да служи „под вънкашност чужда и под име ново” на същата тази „сигурност”. С агентурен псевдоним  „Виолета”, Снежана Тодорова сътрудничеше на мракобесното Шесто главно на ДС, воюваше с „идеологическата  диверсия”, ковладейки на водещите си офицери де що види и срещне „проводник на западното влияние”. За тези изпълнения няма по-подходяща от нея – дипломира се в СССР, ожени се за ленинградец и прие фамилията му Федотова. Вербувана е през 1988 г., в СБЖ бива наложена на важния за службите доноснически пост „секретар по социалните и синдикалните въпроси”, а през 2015 г. е паркирана за председател на съюза. При прочистването на агентурните досиета през 1990 г. в пещта заминава и нейното.

Нататък пред съюза се откриват необятни хоризонти – С.Т. се насочва се към нескончаеми проруски инициативи – чествания, гостувания, участия във форуми на Руския културен център (които води на „матерния” руски език); в комбина с „Позитано” 20 посреща и храни безплатно в черноморския комплекс „Камчия” журналисти и артисти, като въпросните купони вървят под мотото „укрепване на връзките между двата братски народи”; явно за приласкаването на симпатизанти Кремъл не жали средства. За „правилно ориентираните” нейни заслуги съидейникът й президент Радев я награди с плакет „Св.св. Кирил и Методий”, от своя страна тя не спря да другарува с колежките си от Шесто главно с агентурни псевдоними „Медея”, „Асенка”, „Роза”.

Проверка по рама

За Деня на българската журналистика награди агент „Искра”(Даниела Кънева), почете също Петър Волгин и още няколко „колеги от левия спектър”. Не пропуска да организира „трибюти” на Йосиф Хербст, Георги Кирков, Стефан Продев и още много марксисти – да, безспорно е, че те са знакови фигури в журналистиката. Но не поглежда към журналисти с идейност, различна от тяхната, като Данаил Крапчев – великолепния публицист, съмишленик на Яворов и редактор на „българския „Таймс” – в-к „Зора”, като  талантливия журналист и художник, основателя на в-к „Щурец” Райко Алексиев, които веднага след 9 септември 1944 г. бяха  пребити и застреляни  от комунистическата власт.

Имоти и апетити

СБЖ е журналистическият Свети Синод – също като него разполага с богата и апетитна „материална база” – домове, станции, жилища, заведения, които арендува със съответните добри приходи. В началото на прехода се родиха паралелни журналистически организации като „Подкрепа”, които опитаха да придобият част от имотите му. Но макар че имаха основания (събраха голяма членска маса), не разполагаха със средства и адвокати за съдебни спорове и за кратко време усилията им пропаднаха. По-късно същия път поеха и структурите на Петьо Блъсков, които също не успяха да превземат „червения динозавър” и понастоящем се утешават с концесии и аренди на негови имоти. Така днес рентиерството на СБЖ продължава несмутимо и няма кой да му се пречка. Но нека не прозвучи неправилно – няма лошо съюзът да е заможен, стига богатствата му да отиват предимно в полза в колегията. Каквато практика не се забелязва.

Тъжно е да се отбележи, че СБЖ не помага на огромния брой уволнени и репресирани журналисти, не ги защитава в съда или чрез протести – по всичко личи, че проявите му не са присъщи на социален/професионален деятел, а на натурална търговска фирма. Преди години във Франция бяха уволнени журналисти от левия в-к „Юманите” и тогава цялата гилдия – лява, дясна и центристка – се вдигна на митинг да ги защити. Подобна проява не би се случила с председателката – дай й на нея чествания и юбилеи, хеле ако са за славни социалисти и русофили.

Имоти – прекрасно, нека ги има. Но за съжаление в менажирането им са допускани провали и задкулисия. Близо 30 години „Творческият дом” в Банкя стоя необитаем и затворен зад ръждясали мрежи и катинари; оградата му бе опасана с табели „Зло куче”, сградата тръгна на разрушаване, а огромният парк потъна в плевели. Така погина любимата на поколения журналисти почивна и творческа станция. Днес тя е реновирана и ползвана от фирма „Дом за възрастни”, това е прекрасно – само че пишещите братя общуват с нея… единствено през оградата.

Арендувани или обявени за аренда са и трите сгради от курортния Международен дом на журналистите на „Златни пясъци”. Където делът за членове на СБЖ бива сведен до мининум – и тук основната цел е да се прибират пари, а не да бъде обслужвана колегията. 

Магазин за Акумулатори

За Клуба на журналистите с печал

Много са проявите на Тодорова, които предизвикват недоволство и възмущение, но една направо заслужава гняв – ликвидирането на Клуб-ресторанта на журналистите. Допусна тя да бъде закрита „метрополията” на пишещото братство. Отсядаха тук на разпивка и раздумка вестникари и печатари, тв- и радиоработници, говорители и преподаватели, анализатори и коментатори, по стените стояха портрети на най-видните творци на перото и четката, а в салона протичаха незабравими срещи и чествания. Но това е минало забравено – днес клубът е превърнат в нещо като сладкарница, там журналистите могат да консумират тортички срещу стотинкова отстъпка… което те, разбира се, не правят. Не влизат, бойкотират, погнусени от престъпната  метаморфоза. По въпросния казус Снежана Тодорова се усмихна гузно и съобщи втрещяващия факт, че арендата не е плащана цели 4 години и в момента надхвърля скромните 400 000 лв. Съюзът спечелва две дела за разваляне на договора, за изваждане на арендатора и за събиране на вземанията, но досега от всичко това няма резултат – нито нещо е платено, нито някой е напуснал, за съдия-изпълнител изобщо не става дума.

Но скандалностите не спират – сега за тях в кулоарите на СБЖ се говори тъжно и под сурдинка. Тодорова бива посетена от фирма-колектор, която предлага да й даде 200 000 лева, срещу които да получи от нея пълномощно на събирач на дължимите вземания. Тя отказва и постъпва както се предполага – номенклатурно-социалистически. Посещава главния прокурор Гешев и го моли да се намеси. Разбира се, той заявява, че това не му е работа и че казусът е изцяло съдебен. И понастоящем делото стои, както казваме, „под кривата круша”.

Обществена тайна е, че заведението е част от мрежата на бизнесмена-ресторантьор и преследван от закона Веселин Денков-Брадата, партньор в живота на манекенката Ивайла Бакалова. Ако се мине на конспирология – не стои ли делото „във фризера” по причина на „пари под масата” от някого за някого?

В очакване на януари

Без да е официално оповестено, отчетно-изборното събрание на СБЖ се очертава за януари 2025 г. Интересно е в тази връзка да се поразгледа уставът на съюза. Който се оказва вехт, непълен, на всичко отгоре удобен за управата – не ограничава мандатното време на председателя, нито броя на мандатите. Така – и въпреки многолетните борби за осъвременяването му – Тодорова се превръща във „вечната Амбър”, досущ като анахроничната шефка на учителския синдикат Янка Такева, а защо не и като вожда от когото тя се учи – несменяемия Путин.

СБЖ има 4000 членове, но това са предимно журналисти от старото поколение, които все още разчитат да бъдат професионално, социално и здравно подпомогнати и защитени, а и хранят надежди да ползват последните останали социални екстри. Обаче младата генерация, особено тази в частните медии, отдавна е разшифровала фалша и безполезността на въпросното формирование, поради което го иронизира и отминава едва ли не с презрение. На проявите  на съюза се откликва от все по-малко журналисти. Отливът от дружествен живот дори самата председателка го отбелязва с тревога. Но на какво присъствие може да разчита при прояви от следния вид: организира например благотворителна вечер с дарения под надслова „Помощ за руското гражданство в Донбас”. На това дори журналистите кремълски фенове пасуваха и начинанието оттече в канала – ала все пак то бе отчетено от работещите у нас московски кукловоди, които туриха поредна точка в актива на своята вярна изпълнителка.

Искания за оставката й биват представяни отдавна и непрекъснато, но както се вижда, не се увенчават с успех. На предстоящото събрание са се приготвили да гласуват срещу нея немалко дружества, на първо място е най-върлият й опонент – 64-та столична секция, която наброява внушителните 70 члена; приготвили са се с „не” и доста секции от БНР и БНТ; а също немалко секции от страната са недоволни от явната й путинофилия. Изборите в СБЖ обаче минават по изпитаната система, при която минават като последна точка от дневния ред – късно вечер, когато  провинциалните членове побързват да си отпътуват с влакове и автобуси, предоставяйки избора на желязното ядро около Снежана Тодорова. Тук  също работи матрицата „Борислав Михайлов”…

Крайно време е колегията да се раздели с Тодорова – да й признае любезно заслугите и да я остави да се самооттегли, казано на руски – „в заслужен отдих”. И да предаде поста на млад, енергичен – и политически неутрален – ръководител. Който да „озонира” съюза, и да го изгради като професионално дружество по изискванията на новия век. Но докато това се случи, Тодорова не спира да си движи задачите – организира протест в защита на палестинските журналисти, за което столичната община я призова и предупреди да не превръща акцията в шествие. 

Интересно е дали възгледите на тази особа биват споделяни от колегите й от управата. Главният секретар Анна Заркова вече си подаде оставката поради несъгласие с политиката на съюза.

А как разсъждават останалите 12 „жреци”: Велиана Христова, Борислав Костурков, Валери Тодоров, Валентин Колев, Васил Сотиров, Веселин Константинов, Георги Карагларски, Емил Розов, Ивайло Диманов, Любомир Пеевски, Розита Попова, Светослав Терзиев, Светла Каменова, председателите на комисии Венка Ризова и Мария Нецова, членовете на контролни съвети Наташа Тодинова, Десислава Георгиева, Тотка Полякова, Александър Бозаков, Иван Тодоров, Жени Монева, Златка Михайлова, Стела Бочева? Достойно за всички тях ще бъде, ако през януари вкупом си подадат оставките и кандидатстват отново и на общо основание.

* Авторът Наско Мандаджиеви, че прекратява членството си в СБЖ поради несъгласие с идейните позиции и действия на ръководството. Текстът е за „Уикенд“, заглавието е на Narod.bg

Материалът Журналисти, наритайте шефката* е публикуван за пръв път на Narod.bg.



Source link

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ