За някои от тези демони има истории от преди хиляди години, за други от Средновековието, а за трети – сме чели в романите на Стивън Кинг.
Лилит
Лилит (Lilith) е една от най-известните и древни свръхестествени женски същества в света. Споменаването й може да бъде намерено дори в Епоса за Гилгамеш. Във Вавилонския Талмуд е описана като тъмен дух с неконтролируема и опасна сексуална енергия.
Има истории, които разказват как от себе си, тя е създала стотици демони с по-нисък ред (HiddenTruth.site).
В еврейската традиция Лилит също е демон, но в християнския апокриф тя неочаквано се появява като напълно различен човек. А именно, като първата жена на Земята. Бог създал Лилит по същия начин като Адам, но вместо от чист прах, използвал мръсотия и утайка. Но дори в християнството, Лилит, след раздялата с Адам, се превръща в зъл демон, който яде бебета.
Лилит е известна в културата на хетите, египтяните, гърците, израелците и римляните, а в по-късни времена, за нея започват да се формират легенди в северната част на Европа. Там Лилит представлява хаос и необуздана сексуалност. Свързват я също с произхода на първите вампири.
Японският снежен демон
Легендата за Юки-онна (Yuki-onna, Snow Woman) идва от много стари японски легенди за Yōkai – свръхестествени чудовища, духове и демони.
Разказва се, че Юки-онна живее в снежни планини и долини. Изглежда почти прозрачна и снежнобяла, въпреки че има дълга черна коса. Тя е невероятно красива и елегантна, като цяло е нещо като Снежната кралица. Също така е много жестока, хранеща се с човешката енергия и ловувайки загубени пътници.
Когато Юки-онна атакува човек, тя го целува и изсмуква енергията през устата му, а след това мъжът пада мъртъв, твърд и студен като парче лед.
Юки-онна може да бъде маскирана и да живее сред хората, но може да бъде идентифицирана по снежнобялата кожа, която никога не потъмнява. Тя дори може да се ожени за мъж и да живее с него като обикновена жена.
Четете още: Майка на дете с аутизъм: “Демонът, който измъчваше детето ми …”
Джак Джъмпер
Това е най-новият демон в нашия списък, който се появява през викторианската епоха (19-ти век). Трудно е да се каже какво е било в действителност това същество, но някои от неговите черти посочват свръхестествено демонично естество.
Външният му вид бил такъв, че дори е трудно да се каже дали е животно или човек. Той имал два крака и вървял като човек, но на ръцете си имал остри нокти, а очите му блестели в червено, когато се готвел да атакува.
За първи път, той се появява в Лондон през 1837 г., а след това се появява в други британски градове през 19-ти век. Било невъзможно да бъде хванат, тъй като той се движел с невероятна скорост. Правел такива високи и дълги скокове, че първоначално хората били сигурни, че той има някакъв механизъм на краката си, с които отскачал.
Ушите му били заострени и всички описват лицето му, като отвратително и дяволско. За дрехите описанията варират. Понякога бил облечен в обикновен костюм, наметало и дори с шапка на главата си, а понякога в дебели дрехи. Очевидци разкавали, че са видели от устата му да излиза дим.
Джак не просто скачал на покривите и бягал по улиците. Той често плашил минувачите, преднамерено се появявал пред тях, понякога атакувал хора и ги надрасквал с острите си нокти. Той не е убил никого, но няколко души били сериозно ранени.
Той донесъл такъв ужас на британците, че така те се страхували само от Джак Изкормвача.
Джърсийският дявол
Историята за Дявола от Джърси (Jersey Devil) е една от най-известните мистерии. В продължение на стотици години, хората от Ню Джърси разказват истории за летящо двуного същество, с ужасно човешко лице, огромни криле, разделена опашка и дълги мършави крака, като на птица, завършващи с копита.
Той има конска глава, а тялото му е покрито с люспи. Може да издава силни и отвратителни викове. На различни места в държавата, това същество получава различни псевдоними – „летяща смърт“, „летящ кон“ и т.н.
Най-масовата паника, свързана с Джърсийският дявол, се случва от 16 януари до 23 януари 1909 г., когато хиляди хора лично видели това създание и поради страха си от него, всички училища и дори заводи били затворени.
Местата, където чудовището е било видяно от индианците, са наречени Popuessing, което означава Земя на дракона. А първите холандски имигранти ги наричали Драконов поток.
Според една по-късна легенда, на тези места живеела вещица, която имала 12 деца, а когато се родило 13-тото й дете, тя казала: „Нека дяволът да го вземе!”. И бебето веднага се превърнало в крило грозно чудовище, което изяло 12-те си братя и сестри, и след това отлетяло.
Крампус
Крампус (Krampus) е известен повече в страни като Австрия, Германия, Унгария, Словения и Чехия. Името му идва от старата немска дума “krampen”, което означава нокът. Крампус има гневно и страшно лице, с изпъкнали очи и тъмно тяло, покрито с груба кожа. Той има големи рога на главата си, а тялото му е наполовина като тяло на коза.
Крампус е син на скандинавската богиня Хел, владетелката на Хелхайм (Кралство на мъртвите), но след като се разпространила традицията на коледните празници в Европа, той се свързва с този празник. Крампус дарявал подаръци на добрите деца и наказвал децата с пръчка, които се държали зле. Слагал особено лошите деца в голяма торба и ги носел в леговището си, където ги изяждал.
След 12-ти век, църквата започва да се противопоставя на традицията за Крампус и тя е забравена за няколко века. Въпреки това, от 19-ти век тази традиция е възродена.
Инкубус и Сукубус
Инкубус и Сукубус (Incubus, Succubus) са известни под различни имена в много култури. Преди всичко, това са демони, които се хранят не с обикновена човешка енергия, а със сексуалната енергия. Те винаги идват през нощта и могат да изкушат жертвата си да прави секс с тях доброволно, но могат да се ангажират и с насилие.
Инкубус са демони под формата на мъже, чиито жертви са жени, а Сукубус са демони, съблазняващи мъже. Както едните, така и другите, могат да имат много привлекателен външен вид, но те могат да бъдат и грозни, но не по-малко привлекателни като партньори.
Сукубус, атакуващи мъжете, могат да изсмучат от тях не само жизнената им енергия, но и кръвта, спермата и дихателната енергия. Поради това техните жертви често умират.
Бафомет
Най-ранното споменаване на демонът Бафомет (Baphometh) може да се припише на 1098 г., когато е споменат в писмо от френския кръстоносен поход. В писмото се казва, че мюсюлманите в Святата земя изричат ”Бафомет!”, за да победят кръстоносците.
През Средновековието, Бафомет определено е представен като жена и се счита за зъл демон, която става съпруга на Сатаната. По-късно, това създание се превръща в андрогин (бисексуален) и днес той почти винаги се представя като човек.
По-късно, в средата на 19-ти век, основната поява на Бафомет е под формата на полу козел. Преди това, той можел да се появи под формата на триглава котка или като отрязаната глава на Йоан Кръстител. Бафомет се асоциира със сатанизма след откровенията на прочутия окултист Алистър Кроули (Aleister Crowley).
Знакът на Бафомет е петолъчна звезда с три върха, насочени надолу (обърната пентаграма) с вписан в нея образ на козел. Знакът на Бафомет е официален символ на Църквата на Сатаната.
