Неделята след Великден е наречена на св. Тома Неверни – един от 12-те апостоли, който не повярвал във Възкресението. Затова Христос му се явил и позволил да сложи пръст в раните му.
Това е описано в „Евангелие от Йоан“. На осмия ден Исус се явил на учениците си, но Тома не бил сред тях. После те му казали: „Видяхме Господа“. Той им отвърнал: „Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам“. Тогава Христос се обърнал към него: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали“.
На 9 май се почита св. прор. Исаия, син Амосов. Той бил родом от Йерусалим и произлизал от рода на юдейските царе. Заради необикновената божествена благодат бил удостоен да види Господ Саваот на небесния престол, обкръжен от шестокрили серафими, които славели неговото величие и му пеели хвалебна песен. Живял и пророкувал 700 години преди Христа. Предсказал рождението на Спасителя от Светата Дева Мария и кръстните му страдания.
Имен ден празнуват: Тома, Томислав, Томислава
На Томина неделя се устройват състезания, борби, панаири, играят се кръшни хора, пеят се песни. В чест на Лятната Света Петка се колят курбани, за да предпази светицата землището от наводнения, градушки или суша. В странджанските села много почитат лятна Св. Петка Балъклия (Рибна Св. Петка). Болни хора отиват да преспят близо до аязмо или параклис, посветени на нея. Вярва се, че светицата ще се яви в полунощ до лековития извор във вид на златна патица и онези, които я видят ще се излекуват.
На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване. Имен ден празнуват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.
В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Тачи се за предотвратяване на суша. Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”.
Не се вари мляко, за „да не се вдига“ млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” – да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита „Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”! Наричат този ден и „Великден на умрелите”, защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости”.
