На Велики петък се отбелязва разпъването, свалянето от кръста и погребението на Христос. Има много творби на велики и на по-малко известни художници, които изобразяват свалянето от кръста и откриването на празния гроб, 3 дни по-късно, от Дева Мария и Мария Магдалена, но почти не се занимават с полагането в гроба. Малко позната подробност точно за този момент са открили кореспондентките на БНР в Израел Феня и Искра Декало.
Да дадеш на ближния си едната риза, ако имаш две, е християнско, но да отстъпиш не друго (макар и временно), а собствения си, предварително купен, гроб, е малко по-различно. Според традицията от началото на нашата ера, заможните граждани си купували предварително гроб и отделно – семейни костници, предназначени за края на дните им. Най-вероятно семейството на Христос е притежавало подобни съоръжения, но в Назарет. По онези времена да си дърводелец, какъвто е бил съпругът на Дева Мария, е било все едно сега да си бижутер. По Светите земи не растели много дървета, от които може да се правят мебели. В къщите на обикновените хора мебелите били от камък. Само най-богатите са си поръчвали мебели от скъпа, задморска дървесина. Затова Йосиф бил заможен човек. Но семейството му не е имало гроб в Йерусалим. Според еврейската традиция, (а Христос се ражда и умира изповядвайки юдаизма), тялото на умрелия трябва да се погребе до залез слънце в деня на смъртта. В толкова топли държави, каквито са били Юдея и Исраел, това не е лишено от логика. Така че съратниците на Христос е трябвало да излязат от ситуацията много бързо, ако не искат учителят им да остане непогребан. (Имало е такива случаи, но за скитници или за прокажени). Тогава един от учениците му – Йосиф, който е бил от Йерусалим, предлага тялото на умрелия да бъде положено в неговия гроб. Тази подробният ни разкрива Севри Корина – преподавател в християнския институт на Светите земи „Полисефект“:
„За християните ще е интересно да видят гробница от времето на Христос. Това е скала, издълбана отвътре. Може да е естествена пещера, но може да е дело на човешките ръце. В тази хралупа има 2 каменни пейки. На тях се оставя покойникът. Отворът е много тесен, само колкото да може да се провре един човек по време на поставянето на трупа. След изчитането на молитвата, гробницата се „запушва“ със скала или друг много голям и тежък камък, така че вътре да не могат да влязат диви животни или крадци-мародери. След година, когато плътта се разложи и изгние, в пещерата влизат специално подготвени хора. Те събират костите на покойника в урна или малък саркофаг. Тази костехранителница се поставя в семейната костница. Тя също е издълбана в скала, но вече има по-голям отвор и ниши за саркофазите с кости за цялото семейство. Така са погребвали по римско време. Традицията за подобни погребения се е запазила до 6 век при монасите. С течение на времето, част от най-ревностните от тях използват тези пещери в скалите за живеене. Така погребват и до днес монасите еремити – последователи на Еремия, които живеят на границата между Франция и Швейцария.
Но кой е бил Йосиф, собственикът на гроба, който и досега наричаме Господен, човекът, помогнал за погребението на Христос. Четирима от евангелистите твърдят, че в навечерието на Разпятието, Йосиф попитал Пилат за разрешение да погребе мъртвия, и след като удовлетворяват молбата му, той приготвя ленен саван, с който да обвие тялото преди да го положи в гроба. Съвременната наука подчертава сериозни различия с евангелските разкази в частта, която се отнася до личността на Йосиф. Според най-ранното от Евангелията – на Марко, написано през 70-а година от нашата ера, Йосиф е член на Синедриона, който осъжда Исус. Той държи тялото да е погребано по еврейския закон, според който не могат да бъдат оставени трупове на открито дори за една нощ. Погребва го в изсечена в скалата гробница. Според това Евангелие Йосиф спазва традицията. Той обвива тялото с плат, но не се споменава за измиване. Не се споменава и чия е гробницата. В Евангелието на Матей, написано 15-20 години по-късно, е използвано Евангелието от Марко като един от източниците. Йосиф не се сочи като член на Синедриона, а като богат ученик на Исус. Тази версия предполага по-достойно погребение: Йосиф увива тялото в чист плат и го поставя в собствения си гроб. Авторът добавя, че римските власти запечатват гробницата и поставят стража. Възможно е тази подробност да е била добавена в отговора на твърденията на съвременниците – противници на християнството, че последователите на Исус са откраднали тялото му. В Евангелието от Лука също се сочи като източник Евангелието на Марко. Йосиф е описан като член на Синедриона, но и като човек, който не е съгласен с решението му по отношение на Исус. В последното от Евангелията – на Йоан, в различие от това на Марко, се описва Йосиф като ученик на Христос, който го погребва достойно. Според това евангелие Никодим (друг съратник) е помагал на Йосиф и е донесъл смес от смирна и алое“.
Репортаж на Феня и Искра Декало можете да чуете от звуковия файл.
