Пандемията изостри проблема с неравенството между половете в световен мащаб. Статистиката показва, че жените се намират на първа линия в борбата със заразата, тъй като са по-голямата част от медиците, което ги прави много по-уязвими на вируса.
Но те получават по-ниски заплати и имат слабо представителство на управленски позиции. ООН и Световната здравна организация призовават да се даде по-голям шанс на жените да бъдат част от вземането на важните решения за справянето с кризата.
„Откакто започна пандемията, нито една държава в региона не е постигнала равенство между половете. Нито една. Оттогава Covid-19 се изостри и хвърли светлина върху основното структурно неравенство между половете“. Това посочи директорът на европейския клон на Световната здравна организация Ханс Клюге.
В условията на пандемия жените се намират в неизгодната позиция да са по-голямата част от работещите на първа линия в сферата на здравеопазването и сектора на услугите.
„На тях им се налага да се справят с повишените нива на стрес и несигурност, които произтичат от работата им и в същото време да се справят с допълнителната работа у дома. Това каза в „Хоризонт до обед“ Теодора Петрова от организацията Български фонд за жените.
„Жените са около 70 на сто от заетите в медицината и грижовните професии. Всеки ден 40 на сто от българките полагат неплатен труд у дома. 13 на сто от българските мъже поемат домакинска работа, но този процент се променя за радост“, посочи още Петрова.
У нас разделението особено много личи например в състава на Националният оперативен щаб за борба с коронавируса.
Какви са причините според Теодора Петрова:
„Сякаш жените у нас са изолирани от вземането на тежки решения.“
Сериозен напредък в борбата с неравенството, главният секретар на ООН Антониу Гутериш вижда в постигането на няколко ключови цели:
„Първо, да бъдат постигнати изцяло равни права на жените, включително чрез отмяна на дискриминационните закони.
Второ, да се осигури равно представителство – от бордовете на компаниите до парламента, от висшето образование до публичните институции, чрез специални мерки, включително квоти.
Третото важно нещо е икономическо приобщаване на жените и равно заплащане. Четвърто, във всяка държава да се въведе план за реагиране при извънредни ситуации за справяне с насилието над жени и момичета.“
Още по темата в звуковия файл.
