Коментар на Огнян СТАМБОЛИЕВ
През лятото и есента на 1876 г. английският юрист и публицист Робърт Джаспър Мор научил от съобщения в европейския печат за зверското потушаване на въстанието в поробената от турците България, за която в цивилизования свят дотогава не се знаело почти нищо. Решил да замине за изстрадалата балканската страна и сам да се запознае със случилото си. Срещнал се и разговарял с десетки очевидци, успели да се спасят от турските изверги, и записал техните разкази, които по-късно публикувал в книгата „Под Балкана“, издадена в Лондон в края на ХIX в.
На 5 май 1876, петък, селяните забелязали, че към Батак се придвижва войската на Ахмед ага – повече от 3000 въоръжени до зъби башибозуци, събрани от 22 „турски“ села от Родопите. Ахмед ага водел мъжете от околията на Доспат, а синът му – тези от махалата Йени (Нова), докато Мохамед ага от село Дорково – башибозуци от седем, също „турски“ села от района, с център Ракитово. Трите колони стигнали почти едновременно до Батак, заобиколили го и без да се бавят, открили стрелба срещу селото. Тогава жителите на Батак изпратили свой човек да срещне Ахмед ага и да преговаря, но пратеникът бил застрелян още преди да стигне до мястото.
На другия ден те изпратили втори човек със същата мисия. Било му съобщено, че агата искал при него да се яви старейшината на селото. Човекът отишъл при турчина и той му казал, че заповядва „батакчани да предадат оръжието си и доброволно да се предадат“. Старейшината се прибрал и уведомил хората за заповедта. Част от жителите се възползвали от времето за преговори и успели да избягат от Батак. Останалите, които не искали да повярват на Ахмед ага, отказали да се предадат. Тогава башибозуците заобиколили селото, събрали целия добитък и конете и открили стрелба по хората от горната махала, като опожарявали всички къщи, хамбари, работилници. Всеки, който направел опит да избяга и да се спаси, бил застрелван като бясно куче – на място! Като видели това, българите от долната махала изпратили куриер до Ахмед ага, да го помолят за пощада.
Турчинът заповядал да му бъдат доведени всички първенци на селото. Те били 18 души, сред които и смелият Ангел Трендафилов и неговият син, Петър. Ахмед ага им съобщил, че ако българите предадат веднага оръжието си, той ще се изтегли заедно с башибозуците и ще ги пощади.
Нещо повече – коварният турчин дал клетва, че „както бил живял цели трийсет години като техен съсед и бил ял хляб и сол заедно с тях, ако не успеел да запази живота им, не само щял да се покръсти в християнската вяра, но жените му щели да ядат само свинско!“ Горките българи!
Повярвали на тази клетва, придружени от група заптиета, първенците на Батак се прибрали в селото. При Ахмед ага останал само синът на Ангел Трендафилов – Петър, като заложник. А старейшините събрали оръжието и с няколко каруци го докарали в стана на башибозуците. Като се уверил, че всичкото оръжие и боеприпаси са вече при него, Ахмед ага заставил първенците да му покажат къде са скрити парите и скъпоценностите на хората, след което неколцина от тях били върнати в турския стан, завързани, зверски измъчвани с нажежено желязо и накрая жестоко умъртвени по заповед на турския изверг.
А старейшината Ангел Трендафилов бил убит по един най-нечовешки, дивашки начин. Първо му извадили очите, после му изтръгнали зъбите, отрязали му носа и ушите, побили го на кол и го изгорили още жив, при това пред очите на жените и децата от Батак, които принудили да присъстват като зрители на екзекуцията му, докато смелият българин издъхнал.
На други първенци турците отрязали краката, ръцете, носовете и ушите. Междувременно нахлули в нещастното българско село. Започнали да плячкосват, палят, избиват като овце всички наред – жени, деца, старци, всичко живо, което им се мернело пред очите по улиците, в дворовете, влизали и в къщите. Селото било обсадено от турците и място за спасение просто нямало. Голям брой българи потърсили убежище в църквата, в училището или в избите на домовете си…
Църквата се претъпкала от хора, повечето от тях жени и деца. Мнозина обаче не успели да влязат вътре и останали на двора. Присвити и легнали по земята, нещастните българи се надявали единствено на високата каменна ограда.
След като изклали по най-зверски начин почти всичко живо по пътя си до църквата и училището, турците стигнали до тях. С българите от школото се справили набързо – извлекли ги навън за косите, ограбили ги и ги изклали като добитък. После подпалили училищната сграда и тя изгоряла с живите и мъртвите в нея.
Другата част от турците се насочила към църквата – веднага издълбали дупки в стените на оградата и открили огън срещу хората на двора и в сградата. После нахлули в двора, започнали стрелба навътре през прозорците и откъм покрива, като разкъртили плочите, хвърляли горящи парцали, потопени в газ, върху хората. Накрая успели да разбият тежката врата на църквата. Първо я плячкосали, след което започнали да умъртвяват по най-зверски начин безпомощните си жертви. Осквернили и опожарили християнския храм, но голяма част от него се запазила, защото била изградена от камък.
Погромът над голямото българско село Батак продължил близо три дни. Целта на турците била постигната – пълно плячкосване и пълно изтребване на българите християни. Част от жените били изнасилени, а след това зверски заклани като животни! Имало случаи, при които турците разпаряли коремите на бременните българки, за да изтръгнат и умъртвят още неродените им деца!
Малка част от пощадените по-млади жени били откарани в т.нар. „турски“ села в Родопите, които били варварски, насилствено потурчени 200 години преди въстанието.
Точният брой на зверски избитите българи от турците в Батак все още не е известен. Но очевидците, с които разговарях, твърдят, че става дума за около 3000-4000 души – мъже, жени и деца. Г-н Беринг от в. „Таймс“ дава дори цифрата 5000…“
Равносметката след турските зверства през Априлското въстание е ужасяваща: над 100 изгорени селища, 200 разрушени, 300 разграбени, зверски изклани 300 000 българи – мъже, жени и деца! Само в опожарената от озверелите турци Стара Загора са били убити 14 500 българи! За тази трагедия днес се пише и говори толкова рязко.
А през 1913 г. по време на първия геноцид в световната история на ХХ в. Турция прогонва над 300 000 българи от Източна Тракия, заграбва земите и имуществото им, като и досега не иска да признае за тези ужасяващи зверства и грабеж. Защо управляващите се страхуват да поискат Турция да признае петвековния геноцид?
Има и още нещо по-срамно: днес и медии, и управляващи не смеят да произнесат и да напишат думите „турско робство“. Сякаш мъчениците от Батак са избити от призраци, а ние сме били под нечие незнайно робство.
