Все още министър-председателят на страната яхна джипа веднага след изборите миналата неделя, сякаш всичко си е останало постарому. И поне по неговата логика това си е така.
„Ми аз ги бих сичките. И в селата им ги бих. Що да влизам в парламента?! Отказвам се от заплати и от всичко. Не ми требва имунитет. Никога не ми е требвал“.
Това тежко слово, присъщо на държавник от световен, да не кажем междупланетарен мащаб, беляза началото на подновените му инспекции след снежния монолог в следизборната нощ.
„Аз съм благодарен на Бог, че от 31 района в страната, моята партия печели в 24. Следващите печелят в три“.
В това изказване няма кой знае каква изключителност, още повече, че Борисов често споменава, че „без тоя отгоре нищо не става“. Просто бе направено в Рилската света обител пред чудещия се как да реагира игумен на манастира – Адрианополския епископ Евлогий.
Потрес, но сме му свикнали.
Щуротиите на Борисов продължиха в Пловдив, където пред група деца, строени за посрещането му от местната „правоверна“ управа, Борисов сподели, че всички мразели ГЕРБ, щото ги биела.
И децата мигаха като дядо игумен, какво да кажат…
Не, Бойко не си мисли, че предстои балотаж. Процедурата му е ясна. Просто не може да излезе от ролята, която прие като същинското си „аз“.
Ние репертоарът му много добре го знаем, но това с децата беше грозно. Много грозно.
