Разследвания

3.4 МИЛИАРДА ЛЕВА ЗА 7 ФИРМИ !Ето фирмите, абонирани за държавните милиарди – отзад надничат крадци от ГЕРБ и ДПС

Ето кои фирми са абонирани за милиарди от държавата – зад тях надничат обичайните заподозрени крадци от обръчите на ГЕРБ и ДПС, разкри репортер на novinite-dnes.eu 

Държавата и общините са най-големите инвеститори в инфраструктурата на България. Всяка година се разпределят милиарди левове за изграждане на пътни, железопътни и енергийни магистрали и ВиК инфраструктура. Това обикновено става чрез обществени поръчки, които са задължителни при усвояването на европейските фондове.

През третия мандат на Бойко Борисов с аргумента „така го правят и в Европа“ път си проби т.нар. вътрешно възлагане (in house поръчки). То беше регламентирано в Закона за обществените поръчки с идеята да се ползва основно при комуналните услуги, но практиката показа, че целта е била друга.

Този модел дава възможност една държавна структура – министерство или агенция, да възложи работа за милиарди на държавна фирма без търг. От своя страна тя превъзлага тази работа на частни изпълнители по неясни критерии чрез договори за услуги и доставка на материали и техника.

Моделът доби публичност покрай държавната „Автомагистрали“, на която агенция „Пътна инфраструктура“ възложи проекти за над 4.5 млрд. лв. без компанията да има необходимия капацитет за това. Първоначално моделът беше тестван през закъсалото държавно дружество „Монтажи“, което получи 500 млн. лв. за ремонт на язовири от най-тайната държавна компания – Държавната консолидационна компания (ДКК).

Възложеното на „Автомагистрали“ пътно строителство можеше частично да бъде следено чрез инспекциите на бившия премиер Бойко Борисов, излъчвани във фейсбук. За какво са харчени парите, отпуснати на ДКК и „Монтажи“, засега е мъгла.

Проверка по рама

Въведеният модел в крайна сметка превърна държавни мегаструктури в строителни брокери, които пълнят „нечии чекмеджета“, по думите на депутати от 45-то Народно събрание.

Служебният министър на финансите Асен Василев заяви в петък, че от прегледа на фирмите, получили пари от държавата, се оказва, че има една „доста силна концентрация на публични средства“

От публикуваната справка на сайта на НАП ясно се вижда тенденция за затягането на обръча от „близки до властта фирми“ през годините. Ако през 2019 г. девет частни компании са взели поръчки за близо 3 млрд. лв., то през 2020 г. техният брой се свива до седем, но в същото време получената сума нараства до 3.4 млрд. лв. (средно по 485 млн. лв. на компания).

Това е около една пета от целия публичен ресурс в размер на 15.8 млрд. лв. предоставен от държавата на частни фирми. За първите четири месеца на годината тенденцията се запазва. Фирмите вече са само три, а средствата близо 1.3 млрд. лв. За сравнение ресурсът, който са получили 61 106 фирми, спечелили държавни поръчки под 1 млн. лв., е малко над 1 млрд. лв.

Асен Василев не назова имената на едрите компании, получили работа за стотици милиони левове от държавата. Обещава да направи това след като има разрешение от съответните ведомства. Причината е, че част от средствата са идвали през държавни и общински фирми, които са превъзлагали своята дейност на частни компании.

Обикновено всички управляващи отказват да дават обобщаваща информация за големите фирми с аргумента, че е нужно и тяхното съгласие, независимо че те всъщност харчат парите на данъкоплатците.

Магазин за Акумулатори

Най-вероятно сред големите получатели на средства са фирми от строителния бранш, енергетиката и фармацията. Това може да се предположи въз основа на проучване на Института за пазарна икономика направено през 2017 г.

Според него най-многобройни са поръчките в сферата на доставките, но най-скъпи са инфраструктурните, където един търг може да мине и над половин милиард лева.

Няколко са големите строителни компании у нас, които редовно печелят обществени поръчки независимо от това кой е на власт.

Най-голямата безспорно е „Главблгарстрой“ (ГБС) с оборот над 383 млн. лв. за 2019 г. (финансовите отчети за 2020 г. все още не са публикувани). ГБС работи предимно в сградното и индустриалното строителство. Строи както свои обекти, така и на частни инвеститори, докато „ГБС Инфраструктурно строителство“ се занимава с изграждането на магистрали – пътни и енергийни, ВиК проекти.

В строителния бранш от година се говори, че акции в компанията чрез подставени лица държи премиерът Бойко Борисов. Според Търговския регистър обаче това не отговаря не истината и мажоритарен собственик на дружеството е фамилия Пешови.

ГБС печели значителна част от най-големите строителни обществени поръчки.

Някои от последните проекти са поръчката на „Булгартрансгаз“ за втория етап от модернизацията на КС „Петрич“, КС „Лозенец“ и КС „Ихтиман“ за над 90 млн. лв., участъци от магистрала „Струма“, сред които най-скъпият от 40 млн. лв./км през Кресненското дефиле, отсечката от магистрала „Европа“ към сръбската граница за 117 млн. лв., която през миналата година бе пусната в експлоатация, връзката на Околовръстното шосе в София с Южната дъга за 143 млн. лв., пречиствателна станция в Пловдив (70 млн. лв.) и Тутракан ( 25 млн. лв.) и други.

Втори по приходи през 2019 г. е „Трейс груп холд“ – над 317 млн. лв. Компанията на Николай Михайлов набра мощ по време на първия мандат на Бойко Борисов, но през следващите два загуби доверието му, най-вероятно заради нагънатия участък от магистрала „Тракия“ и пътния инцидент край Своге.

Компанията все по-трудно печели поръчки в България. Приходите ѝ за последните години остават високи заради строителството на участъци от магистралите в Сърбия. В България компанията изгражда участъци от столичното метро, модернизира жп линии, изпълнява и общински проекти в Стара Загора и София.

Най-забележителен растеж по време на третия кабинет на Бойко Борисов направи варненската „Хидрострой“ на бившия пътен шеф Велико Желев, която премести офиса си в София. Тя беше водещ партньор в консорциума, който изгради Северната скоростна тангента на София.

Участва и в изграждането на подхода към бъдещия тунел под връх Шипка, а след това спечели и поръчката за самия тунел. Строи магистрала „Хемус“, изпълнява и редица проекти свързани с водната инфраструктура. Изпълнява и общински проекти в София, Варна и дружи населени места. Собственикът ѝ купи и свързваната с Делян Пеевски „Водстрой 98“, която в последствие ребрандирана на ВДХ. И докато приходите на „Хидрострой“ растат през последните години, достигайки до над 225 млн. лв. за 2019 г., то тези на ВДХ намаляват от 118 млн. лв. до 52 млн. лв.

Друг голям строител е „Джи Пи груп“ със спечелени поръчки за стотици милиони левове и приходи от над 215 млн. лв. за 2019 г.

Навремето дори Бойко Борисов свърза компанията с бившия шеф на „Лукойл България“ Валентин Златев, който отрече да има нещо общо с нея. Другият дял в „Джи Пи груп“ се контролира от небезизвестния Таки от Дубай, според източници в строителния бранш.

Официално по документи фирмата няма нищо общо с тях. След поредица от скандали свързани с разследването на „Биволъ“ за европроекти и ремонта на столичната ул. „Граф Игнатиев“, „Джи Пи Груп“ бързо забрави заканата си да не участва в поръчки в еврофинансиране, докато не изчисти името си.

Компанията спечели и строи най-дългия шосеен тунел у нас – „Железница“- на магистрала „Струма“, поръчки за модернизацията на пътища и железопътни магистрали. Участва и в строежа на метрото в София.

Най-забележителен възход през последната година обаче бележи пловдивската „Европейски пътища“, която в строителния бранш се свързва с почетния председател на ДПС Ахмед Доган, но официално такава връзка не може да бъде намерена.

Приходите на дружеството за 2019 г. са нараснали с 84% достигайки 133 млн. лв., а печалбата ѝ е скочила над 6 пъти. Компанията има обекти в цяла България с изключение на източна.

Строи магистралите „Струма“ и „Хемус“ и скоростния път до Видин. Ремонтира магистрала „Тракия“ и пътища в областите Пловдив и Пазарджик с поръчки за около 100 млн. лв. получени въз основа на договора за пътно поддържане. Участва в реализацията и на общински проекти.

Официално мажоритарен собственик е Анка Савева, майка на Христо Савев, който е собственик на друг голям строител – „Грома холд“ – новото име на „Агромах“. „Грома холд“ е с по-скромен ръст на приходите – от 19%, които достигат до 95 млн. лв. през 2019 г. Компанията е част от обединението, което спечели търга за част от участък от „Струма“ през Кресненското дефиле, но договор все още не е подписан, заради неизпълнените екоизисквания от българска страна.

Твърде вероятно е сред седемте визирани от министър Василев компании да попадат и енергийните „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ и „ТЕЦ Варна“. През последните години търговецът на ток „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ показа забележителен ръст на приходите от 918 млн. лв. през 2019 г. Компанията нашумя в публичното пространство със скъпия си договор за покупка на ток от столичната „Топлофикация“.

„ТЕЦ Варна“ на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган пък получава апетитни договори от държавата по линия на студения резерв дори и централата да не работи.

Дали това са големите 7 усвоили държавен ресурс от над 3.4 млрд. лв. предстои да разберем. Едно е сигурно с наближаването на финансовия край на предишния програмен период през 2023 г. и ударното усвояване на средствата от Плана за възстановяване сочи, че държавните поръчки ще продължават да са най-значителния фактор в разпределянето на „порциите на властта“ по думите на Доган.

 

Игра на Богове -Възходът на падението магазин за авточасти

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button