Най-добрата тактика на Бойко Борисов към настоящия момент е смирено да излезе в опозиция. Но опозиция, играеща го отговорна, диалогична, конструктивна, загрижена. Да подкрепи премиер и кабинет – когото и какъвто предложат.
И колкото предложенията са по-комични и безпомощни, толкова по-добре за ГЕРБ. Ако пък се наложи да даде на консигнация десетина депутати за мнозинство, още по-хубаво – ще демонстрира и великодушие и широкоскроеност. Нищо, че подобна търговия с хора звучи отвратително, това са си техни отношения, там така са свикнали.
Хората на Борисов просто трябва да сочат грешките на новата власт и ясно да натъртват какво биха сторили на нейно място в идентична ситуация.
Роля като онази, която игра ГЕРБ след първата оставка на Борисов, с цирковете с „поръчката“ му от Доган и бойкота на парламента, днес няма да им свърши работа. Бойкотът е неуместен, народът няма да излезе с тях на площада. Това е в сферата на мокрите сънища. Пък и хората, които в годината на Орешарски питаха „Кой?“, „Кой?“, „Кой?“ по софийските улици, сега са парламентарно представени.
Щом толкова в ГЕРБ се страхуват от служебен кабинет на Радев, да подкрепят, както казва Андрей Райчев, и магаре за премиер. Какво толкова им причини предният служебен кабинет та сега мира нямат при мисълта за нов? Нищо. И е напълно възможно всичко това да е просто удобна поза и подобно развитие – кабинет на Радев и служебни избори – да е сред приемливите за тях.
Борисов се отказа от присъствие в следващия парламент. Разбира се, за срасналия се с едноличната власт сегашен премиер ще е безкрайно унизително да ходи на работа там, пък и той е показвал многократно, че това е институция, която не значи нищо за него. На всичкото отгоре всеки ден ще го сочат от трибуната като човек, съсипал страната. Оттегля се, за да гледа сеир.
Да крои планове и да чака провала на новите.
