Разследвания

Любимите фирми на хунтата излизат на светло – как изчезнаха 10 милиарда? (Разследване)

Изнесените от служебния финансов министър огромни загуби за хазната не са новина, но са съществена стъпка за повече прозрачност в работата на НАП

Ще излезе ли заек от шапката на служебния финансов министър Асен Василев и ще видим ли ново отношение на данъчни митници и контролни органи към любимите фирми на властта? Ще помогне ли с нещо осветляването на огромните несъбираеми задължения към хазната, ще седнали поддържането на огромни фиктивни касови наличности от част от българския бизнес?

Тези въпроси звучат почти риторично, защото засягат системни проблеми в работата на НАП и митниците. Много от обявените от Асен Василев практики всъщност не са новина. Това обаче не е оправдание за бездействието досега. Служебното правителство направи силна заявка, че системата ще бъде изведена от инерцията. Краткият мандат няма да стигне за генерална промяна, но пък може да наложи максимална прозрачност, от която следващите кабинети ще е трудно да отстъпят. Какво разбрахме досега?

Отписването на стари задължения се е превърнало в спорт

Само за три години от 2017 до 2020 година НАП е отписала по давност задължения в размер на 10 милиарда лева. Ежегодно  данъчните отписват задължения в размер на 2-3 милиарда лева, които не са успели да съберат в максимално позволения от закона срок от 10 години. Извън отписаните суми към НАП са натрупани други 10 милиарда лева просрочени задължения, които на свой ред са трудносъбираеми, обяви служебният министър Василев. В розовия цвят на ГЕРБ, в който има пари за раздаване, защото митниците и данъците работят безотказно, тези суми звучат втрещяващо.

Проверка по рама

Огромният размер на погасяване по давност на задълженията обаче не е новина. През 2019 година се разбра, че отписване по давност задължения са достигнали космически нива. Одит на Сметната палата за събираемостта на данъците и осигуровките в НАП за периода 2013 2016 година показа, че само в рамките на една година, през 2016, са отписани общо 10,3 милиарда лева. Просрочените задължения към края на 2016 година достигнаха рекордите 30 милиарда лв, а данъчните бяха определили като несъбираеми 85% от тях.

 Това, което впечатлява в действията на служебния министър, е не толкова самите данни, колкото готовността те да бъдат обявени. ГЕРБ не обичат да признават провалите си и медиите трябваше да водят съдебни дела, за да се сдобият с тази обществено значима информация.  Публикуването на данните и стандартизирането им в отделна секция на сайта на НАП ще е значим напредък по линия на прозрачността в работата на данъчната администрация.

Показателен е и отказът на Василев да приеме тези високи нива на несъбираемост като нещо нормално. Неговото поведение изпъква на фона на доста наглите оправдание на бившата шефка на НАП Галя Димитрова. В опит да защите данъчните, тя обясни, че отписванията през 2017-а и 2020 година задължения са трупани преди периода 2006 2009 година, тоест отдавна, и данъчните са били безсилни да ги съберат в максималния срок от 10 години.  Заради многото схеми за заобикаляне на закона, това на практика е признание за дългогодишния отказ на държавата реално да издирва и наказва некоректните длъжници. Само за сравнение отписваните с лека ръка 3 милиарда лева годишно, надхвърлят годишния приход от Кооперативен данък. Наистина тази битка е дълга и наказването на длъжниците от фиска не зависи само от НАП, но не може изначално да бъде обявявана за безсмислена. Защо управляващата 12 години партията не е намерила сили или воля да промени закона, за да не може той да бъде заобиколен, е въпрос, на който нито Галя Димитрова, нито останалите яростно защитаващи успехите на Борисов, желаят да отговорят.

Призракът на други неработещи институции наднича и за темата с касовите наличности, корупцията и купуването на гласове за избори, повдигната от служебния министър Василев.  Поддържането на огромни касови наличности също не е новина. През 2017 година НАП изнесе данни за огромни касови наличности, поддържани от част от българския бизнес. На база на подадените от самите компании декларации за 2016 година данъчните установиха, че 1289 фирми държат в каса наличност от над 1 милион лева – общо 13 милиарда лева.  Данъчните предупредиха, че започват проверки и дадоха възможност на фирмите сами да коригират декларациите си. Проверките потвърдиха основната причина за декларирането на фиктивни касови наличности, а именно – отклоняването на средства на фирми за лични нужди на собствениците им и свързани с тях лица или така нареченото скрито разпределение на печалба.

По закон то се санкциониран с глоба, а сумата на неоткритата касова наличност, се третира като дивидент и се облага с данък. В резултат от кампанията през лятото на 2018 година на отчете, че касовите наличности в анализираните фирми се  са намалели с близо 5 милиарда лева към края на 2017 година.

Сега картината обаче е по-интересна, защото фокусът на проверките не са фирмените пари, отклонявани за лични луксозни покупки, а използването на суми за купуването на вот и корупция. Тук по никакъв начин не може да се очаква резултат от самата НАП, освен самото установяване на фиктивни касови наличности, и темата ще трябва да получи продължение от други органи като МВР и прокуратурата.

Магазин за Акумулатори

Най интересен е фокусът на НАП върху фирмите, получаващи най-големия пай от публичното финансиране под формата на обществени поръчки и изпълнение на европроекти. Разпространените данни за най-големите получатели на обществен ресурс направо звучат революционно, дори и без конкретика за самите компании, каквато няма да очакваме от НАП.  Служебният министър Василев обаче даде ясно да се разбере, че имената на компаниите ще бъдат обявени след получаването на съгласие от съответните ресорни министри- възложители на поръчка.

Направо не е за вярване, че след години затваряне на очите, институциите не само ще признаят явната концентрация на обществен ресурс в шепа фирми, но тези компании ще бъдат щателно проверени.  Темата за концентрацията също не е нова. През 2016 година бившият министър Симеон Дянков скандализира строителния сектор със сходно твърдение, а именно, че големите поръчки в бранша отиват в пет фирми и дори се стигна до писането на опровержение от страна на Камарата на строителите, че в бранша нямало картел.

Сегашните данни на данъчни и МФ за концентрация при получателите на обществени ресурси са повече от показателни. 7 компании през 2020-та година или 0.007%  от всички получатели на публични средства, са взели договори за 3,4 милиарда лева, което е 22% от общия разпределен обществен ресурс.  Огласяването на самите компании надали ще е толкова голяма изненада  – повечето процедури за възлагане на договори са публични, но голямата новина тук е, че най-после ще бъде направена и проверка на тези компании. Поне временно комфортът за любимите фирми на досегашната власт свърши.

Неслучайно данните за концентрация бяха засечени от друг списък – този за получателите на кредити от Българската банка за развитие. Предстои да видим дали всички тези действия на служебния кабинет ще доведат до устойчиви решения и по-конкретно – конкурентна икономика без фаворитизира ни фирми.

Автор: Таня Петрова

Източник: в. “СЕГА”

Игра на Богове -Възходът на падението магазин за авточасти
Back to top button