132 години ще навърши градският часовник във Варна през тази година. 24-метровата кула е един от символите на Варна, а повече от 70 години за нея се грижеше Боян Николов. След неговата кончина в края на 2019 година, внукът му Християн Тилкиян поема грижата за кулата.
Той прекрачва прага ѝ за първи път с дядо си, когато е само на 4 години.
„Тогава отключи в мен един нов свят в който той е дал повече от половината си живот. От съвсем малък той ми обясняваше много за самия часовник, за неговия механизъм. Показваше ми града отгоре, учеше ме как се навива. И типично по детски, аз се вълнувах много и слушах внимателно, без да осъзнавам, че един ден е възможно аз да бъда на неговото място, че него няма да го има, а аз трябва да се справя сам с това сериозно предизвикателство.“
Година преди да си отиде от този свят, Боян Николов се разболява и Християн започва да го замества. Дядо му постоянно се интересува дали всичко с часовника е наред. За него той е нещо много повече от работа.
„Преди около 15 години дядо ми беше в болница когато наваля сняг по единия от циферблатите и това попречи на стрелките да се движат. Щом е разбрал, че часовникът е спрял, той е напуснал болницата и е хукнал към кулата. Това обяснява всичко – абсолютна преданост и саможертва към този символ на града.“
Заради този случай Християн Тилкиян е нащрек в лошо време. Механизмът се задвижва от тежести, които висят в средата на кулата. Върти се с манивела около 60 пъти на качване. Отделно от това смазва чарковете, а веднъж годишно прави профилактика. Сверява го поне два пъти в седмицата.
„Проверявам доста по-често дали всичко върви нормално, минавам оттам, ако видя, че изостава. Той по принцип малко изостава, с една минута понякога, той си е така от години, но аз съм намерил начин да контролирам това. Така че всичко да е наред и да бъде точен.“
Чуйте репортажа и цялото интервю на Александър Йорданов с Християн Тилкиян в звуковите файлове: