„С мярката 60/40 са подпомогнати около 9 хиляди работодатели, запазени са около 180 хиляди работни места. За целта НОИ е изплатило около 186 милиона лева, в преработващата промишленост са запазени 80 хиляди места, като са изплатени 71,6 милиона лева. В търговията – 29, 5 милиона лева са изплатени от НОИ за около 27 хиляди работници и служители.“ Това даде като пример доц. Иванова. Тя посочи и проблемите:
„Има няколко проблема при отпускане на тези средства. Мерките тръгнаха твърде късно. Второ – около 25 на сто средствата от ЕС се насочват само към ресторантьорския бизнес и заведенията, а тези средства би трябвало да се насочват и към предприятията, които носят конкурентоспособност, носят иновации и които ще измъкнат страната от кризата.
Проблем е, че мярката „Запази ме“ не може да се използва от ресторантите към хотелите, защото те не са регистрирани с код „Ресторант“, много предприятия пък не могат по тази мярка да се ангажират, че ще запазят служителите си, след спиране на действие на тази мярка. Още един проблем – по мярката 60/40 работодателите, които са преустановили дейността си, откъде ще вземат средства да изплатят тези 40 на сто за служителите си като възнаграждения?„, посочи още доц. Иванова и допълни, че към началото на 2022 година можем да излезем от кризата.
„Пандемията увеличи рисковете в киберсигурността“, коментира в „Преди всички“ Веселин Славчев, докторант в УНСС. Неговият доклад на научната конференция е на тема – „Управление на киберсигурността в условия на Covid-19”:
„Жертва стават всички – работещите хоум-офис, защото служителите не са в защитената корпоративна среда, където компютрите им са защитени със софтуер. В къщи се работи от личния компютър.“, поясни още Веселин Славчев.
Още по темата в звуковия файл.
