Мнения и Коментари

САЩ и техните съюзници не са подготвени за следващата голяма война

Вярва ли администрацията на американския президент Джо Байдън и демократичното мнозинство в Конгреса, че основните съперници на Америка ще чакат Вашингтон да завърши решаването на вътрешните си проблеми и чак тогава да започне да подрежда в порядък въоръжените си сили, които ще могат да защитават интересите на страната? Ако се проследят паричните потоци, се създава впечатление, че САЩ мислят точно така, коментират в редакцията на изданието The National Interest, предаде агенция “Фокус”.

Администрацията на Байдън предлага увеличение с 1,7% на разходите за отбрана през 2022 г., но тази сума не е достатъчна, за да компенсира настоящата инфлация. В същото време Вашингтон възнамерява да увеличи разходите за вътрешни цели с 16%. Това увеличение ще бъде предназначено да компенсира разходите по време на пандемията от коронавируса. В същото време през следващите седмици американските политици ще обсъдят целевото използване на поне още 2 трилиона долара. Американският план за заетостта и семейството ще „дарят“ на гражданите детски градини, платен семеен отпуск, безплатно обучение в колеж, субсидии за здравното осигуряване, електрически училищни автобуси и т.н. Федералното правителство (с други думи, американските данъкоплатци) ще плаща за всичко това. Много пари се отделят за вътрешни програми, но много малко се харчат за борба с реалните външни заплахи, които биха могли да да унищожат Америка.

Левицата, продължава The National Interest, обича да говори за „демилитаризацията“ на външната политика на САЩ. Може би тя вярва, че дипломатическата находчивост ще ѝ позволи да спечели времето, необходимо за подготовка за война, и ако е необходимо, САЩ и техните съюзници ще имат шанс за реванш, ако събитията не се развият както биха искали. Разбира се, когато става въпрос за война между страните, никой не мисли за идеята „второ място от общо три“. Ако например Китай и САЩ започнат война за Тайван и Китай я спечели, тогава Пекин едва ли ще даде време на Вашингтон да диша и след това ще започне втори кръг. Същото може да се каже и за конфликта на САЩ с Иран, ако последният атакува Израел, или за конфликта с Русия, ако Москва реши да отреже балтийските съюзници на Америка от останалата част на Европа.

„Или си готов за война, или не. И ако не си готов, тогава няма алтернативи, които биха могли да компенсират военното поражение“, подчертава списанието. От редакцията сравняват войната с бизнеса. Компаниите идват и си отиват, но техните неуспехи имат минимално въздействие върху хората, които не са пряко свързани с тях. Други компании поемат щафетата, безработните служители намират нова работа, а бивши клиенти търсят нови възможности. Не че изобщо няма значение, но в световен мащаб пазарът се приспособява и животът продължава както обикновено. Такива загуби са ограничени по мащаб и нищо не застрашава самото съществуване на обществото.

Но нещата вземат съвсем различен обрат, когато става въпрос за война, когато съдбата на цяла държава и хора виси на косъм; когато животът на гражданите и тяхното икономическо благосъстояние са заложени. Силната армия насърчава успешната дипломация, укрепва икономическите връзки, възпира потенциалните врагове и подобрява благосъстоянието на гражданите. Ако липсва военна сила, една страна поема допълнителни рискове във всички области на живота. Това, разбира се, не означава, че трябва да се харчат неограничено пари само за „военните“. Разходите за отбрана също имат своя контекст и граници. При оценка на нуждите на армията е необходимо да се определят истинските интереси, заплахи и също така да се разбере какво е необходимо за премахването на тези заплахи. Понякога за тази цел може да са достатъчни трима силни мъже и злобно куче – ако, разбира се, врагът е слаб и малоброен. Когато обаче става въпрос за голям враг със сериозен военен потенциал, са необходими много повече сили, за да се отблъсне удара му.

В момента състоянието на американската армия е тревожно. На американските войници не им липсват волеви качества или обучение, но голяма част от технологиите им са остарели и са твърде малко. Военната техника е закупувана основно през 80-те и 90-те години на миналия век. В сравнение със ситуацията отпреди 30 години, американският флот почти е удвоил размера си, докато пилотите от ВВС са имат такъв нальот, че по време на Студената война те биха били сметнати за неподготвени за истински бой. Сухопътните войски са постигнали значителен напредък по отношение на подобряването на готовността на своите формирования, но очевидно им липсва сила да изпълнят всички задачи. Същото може да се каже и за морската пехота, която реши да намали размера си, за да насочи освободените средства към разработване на инструменти, полезни в следващото поколение война. Всички тези проблеми не биха били толкова остри, ако САЩ не трябваше да се справят със сериозни заплахи, но сега ситуацията е точно обратната. Американските съперници прекараха последните двадесет години, инвестирайки в своите военни и снабдявайки ги с нови технологии.

Проверка по рама

Междувременно въоръжените сили на съюзниците на САЩ се свиха до такава степен, че в случай на голяма криза няма много надежда за тях. Великобритания, например, наскоро обяви намерението си да реорганизира своята армия, като се фокусира върху операции в кибер и космическото пространство. В същото време броят на нейната армия е паднал до най-ниското ниво от 1714 г. насам, а във флота има само 17 готови за бой кораби. Ако към края на Студената война ФРГ би могла да хвърли пет хиляди танкове в битка срещу ОВД, сега е малко вероятно да събере триста. В същото време нито Германия, нито Франция не са в състояние да провеждат въздушни операции без американска логистична подкрепа. Тази ситуация изобщо не е щастлива, но фактът си остава факт: в случай на голям конфликт Америка ще трябва до голяма степен да разчита на собствените си сили – а сегашната ѝ сила е само бледа сянка на онова, с което разполагаше Вашингтон, когато последно бе изправен пред глобални предизвикателства.

Нека политиците, които се застъпват за ограничаване на разходите за отбрана – които така или иначе са твърде скромни – за да могат да харчат повече за вътрешния дневен ред, да приравняват разходите за национална сигурност с разходите за субсидии за земеделските производители или данъчните облекчения за бизнеса. Намаляването на федералните разходи по вътрешния дневен ред винаги може да бъде компенсирано с помощта на пазара. В този случай се появяват американската икономика, предприемачески дух и местни инициативи, които са напълно способни да представят качествени алтернативи. „Що се отнася обаче до отбраната на страната, няма алтернативи. Американските военни или разполагат с необходимата мощ, бойна готовност и жива сила, за да спечелят война, или не. Последствията във всеки случай ще бъдат колосални“, обобщава The National Interest.

Игра на Богове -Възходът на падението магазин за авточасти

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button