Разследвания

Съветът на Европа реагира на репресиите срещу журналиста Стоян Тончев

Разследващият журналист Стоян Тончев – автор в „Биволъ“ и издател на Liberta.bg, e подложен на системен тормоз от прокуратурата и полицията в България заради журналистическата си дейност, предаде „Биволъ“.

Съветът на Европа, Международен институт за пресата /IPI/, Европейския център за свобода на печата и медиите /ECPMF/, Асоциацията на европейските журналисти /AEJ / и др. световни организации реагираха срещу тревожните сигнали за организирана “активна разработка” журналистът да бъде поставен под контрол и “профилактиран”.

В началото на месец януари 2020 г. Стоян Тончев получава по оперативни канали чувствителна информация, на базата на която започва сериозно журналистическо разследване, за да я валидира и превърне в публикация. Случаят се отнася за корупция и приемане на подкупи от висш магистрат, предоставени му от достоверни източници за прекратяване и осуетяване на институционални разследвания срещу ключови олигарси, както и за приключване на вече образувани досъдебни производства. Реализация на информация от подобен род може да се окаже решаваща за установения олигархичен режим в страната.

В хода на журналистическото си разследване авторът от „Биволъ“ придобива номерата на две полицейски преписки, едната заведена към Национална следствена служба, а другата към „Национална полиция“, по които има образувани досъдебни производства от един и същи прокурор. Във връзка с досъдебните производства Стоян Тончев научава, че са използвани специални разузнавателни средства (СРС), които уличават висш магистрат на България в корупция. Впоследствие СРС-та и файловете по преписките са изчезнали от архивите на прокуратурата, НСО и МВР.

Разследването на журналиста, срещите и контактите му за валидиране на информацията с хора, ангажирани с високопоставени постове и длъжности в България, не остават скрити от погледа на управляващата мафия в държавата, представлявана от Модела „КОЙ“. Лице на този модел е триумвиратът „Борисов – Пеевски – Доган“, а като негов основен инструмент се явява главният прокурор на Републиката Иван Гешев.

Проверка по рама

Своевременно Стоян Тончев е поставен под външно наблюдение и има видими индикации, че се подготвя второ покушение срещу него. При първото през януари 2016 г. репортерът едва оцеля след серия операции и едногодишен възстановителен период от множество травми, изпочупвания и удари само и единствено в главата.

Журналистът, придобил печален опит след първото нападение от маскирани лица, забелязва, че е следен. Този факт е констатиран и от негови близки, роднини и приятели. Тогава Тончев подава сигнал до полицията на спешния телефон 112, за да се вземат мерки и да не се случи покушение, както през 2020 г. Той се опасява, че заради чувствителната информация, с която разполага, този път краят може да е фатален за него. Вместо да получи съдействия от органите на реда, срещу Стоян Тончев е изфабрикувано досъдебно производство за хулиганство, което се базира на сигнал на анонимна „майка”, която твърди, че Стоян Тончев е „крещял от терасата си на детето ѝ”. В сигнала е записано, че Стоян Тончев е крещял от терасата на дома си на две деца. Интересно е, че полицията не дават информация за „второто дете”, но е факт, че втора жалба от него или други родители няма подадена. Репортерът напълно отрича всички обвинения и ги квалифицира като инсинуация. Отделно от сигнала на майката, има рапорти на полицаи, че Тончев е неадекватен.

Всъщност, за да не бъде разследвана подготовката за второ покушение срещу Стоян Тончев, полицията и прокуратурата се опитват да го изкарат пред обществеността психически нестабилен и по такъв начин да го отстранят от оперативна работа.

В началото на месец февруари 2020 г., в присъствието на дежурен полицай пред дома на журналиста, той е нападнат от непознато за него лице, което е заплашвало на висок тон, че ще го убие. На сцената стават свидетели много хора, сред които приятели и роднини на Стоян Тончев, които са наблюдавали случващото се пред дома му. До физическа саморазправа с журналиста не се е стигнало единствено благодарение на бързата и адекватна намеса на двама мъже, които са придружавали Стоян Тончев.

Инцидентът не присъства в рапорта на дежурния полицай. Това не е прецедент, тъй като Тончев в бил нападан и в предходната година пред полицейското управление на Поморие, действията на нападателя, гравитиращ около ОПГ, остават без санкция на полицейските органи и прокуратурата, а случаят е дълбоко покрит.

Няколко дни след нападението над Тончев пред дома му в началото на февруари 2020 г., полицейски служители звънят на вратата на апартамента му. Той излиза и разговаря с тях, като свидетел на разговора става и майка му. Служителите на криминална полиция в Поморие канят журналиста в полицейското управление, за да разпознава по снимки евентуални лица, които са го следили. След като се отзовава, Стоян Тончев е посрещнат в РПУ – Поморие от служители на криминална полиция към ОДМВР-Бургас, както и от шефа на РПУ-Несебър Коста Кирязов. Телефонът му е отнет и не му е разрешено да се обади на адвокат. При тези обстоятелства Тончев разбира, че обстоятелствата са съмнителни и отказва да ги последва. Тогава те му заявяват, че прокуратурата е постановила да му бъде извършен спешен психиатричен преглед, а преди това ще отидат в ОДМВР-Бургас.

Магазин за Акумулатори

След като с полицейската патрулка пристигат Бургас, Стоян Тончев е отведен насила директно в Държавната психиатрична клиника в града и без психиатричен преглед е приет от дежурен лекар за лечение. Журналистът отказва лечение и да бъде третиран с медицински медикаменти, за което подписва декларация. Тогава е настанен без своя воля за принудително лечение в изолатор и постоянно видеонаблюдение, като смущаващото е, че той не е сам в стаята, а с друго лице.

По всичко личи, че е проведено реализирането на ченгеджийска операция за омаскаряване на журналиста, в което съучастници са прокуратура, полиция и медицински служител. Това обстоятелство се подсилва от факта, че с настаняването на Стоян Тончев в психиатрично лечебно заведение, в жълти медии, близки до властта, излизат серия от публикации, в които се внушава и твърди фалшивата новина, че журналистът е психически нездрав. Това, обаче, не се потвърждава от психиатричната експертиза, изготвена на Стоян Тончев от медицински лица на болницата на следващата сутрин. Психолози и психиатри, след тестовете, на които е подложен журналиста, констатират, че той е психически здрав и има посттравматичен стрес, следствие на нападението над него и черепно-мозъчните травми през 2016 г. Журналистът е изписан веднага от Психиатричната болница, като е документално удостоверено, че е психически здрав, стабилен, адекватен.

Месеци след това Стоян Тончев е подложен на перманентна репресия от полиция и прокуратура, която продължава и до днес. Прокуратурата на Република България не е задоволена от експертизата на психолози и психиатри, които констатират, че журналистът Стоян Тончев е психически здрав, и искат да му бъде извършена втора такава. Тончев отказва, защото се притеснява, че управляващата Мафия в България – най-корумпираната страна в ЕС, е намерила подходящите вещи лица, които са готови да сложат подписа си върху една необективна и инспирирана експертиза, с цел да бъде изолиран и обществено дискредитиран. Целта е да се повлияе трайно негативно на журналистическата му дейност и доверието на хората към него и работата му. Междувременно полицаи започват да дебнат около дома му.

За продължаващите репресии на полиция и прокуратура над него, както и за разследването му за корумпиран висш магистрат на България, Стоян Тончев разказва подробно в тв предаванията „Честно казано с Люба Кулезич“ (Евроком), „Студио Х“ (7/8 TV), „Крум Савов Live” (7/8 TV), “Балотаж“ (Евроком), “Крум Савов Live” и т.н.

Журналистическата работа на Стоян Тончев от 2016 г. до сега е поставена под мониторинга на международни организации за защита на журналистите, както и от Съвета на Европа. Целта е да бъде предотвратено второ покушение срещу него, като е отчетено, че при първото покушение не са открити извършителите и поръчителите на криминалното деяние от българските полиция и прокуратура. Такъв е резултатът от множество покушения, заплахи, криминални действия и опити за убийство над журналисти в България през последните 15 г.

Стоян Тончев е журналист в риск, предвид опасността от казусите свързани с властимащи лица, които са обект на работата му и на медиите, за които той работи.

Mapping Media Freedom:

“Стоян Тончев, редактор на сайта „Либерта“ и сътрудник на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“, е подложен на продължителен тормоз от полиция и прокуратура заради журналистическата му работа.“

Това отчете с дописка на интернет платформата си на 4 януари 2021 г. Алиансът под егидата на Еuropean Commission – Mapping Media Freedom, ръководен от European Center for Press & Media Freedom (ECPMF) в партньорство с International Press Institute (IPI), European Federation of Journalists (EFJ), Free Press Unlimited (FPU), CCI/ Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa (OBCT) и др.

Съветът на Европа обърна сериозно внимание на подложения под институционални репресии журналист и на 15.01.2021 г. в категорията Harassment and intimidation of journalists /Тормоз и сплашване на журналисти/, публикува на официалния си сайт:

Стоян Тончев, редакторът на уебсайта Liberta.bg и сътрудник на разследващия сайт Bivol.bg, твърди, че българската прокуратура и полиция са повдигнали фалшиви обвинения срещу него при неуспешен опит да бъде настанен или „неволно ангажиран“ в институция за психично здраве. Той смята, че опитът е отмъщение за журналистическото му разследване за предполагаемата корупция на висш магистрат и свързаните с това публикации. През януари 2020 г. Тончев започва да получава заплахи от неизвестно лице, заради което подава жалба в полицията. На 6 февруари полицията идва на адреса му в град Поморие, за да поиска помощта му за идентифициране на мъж, задържан по подозрение за отправяне на заплахите. Тончев се качил в полицейския автомобил, но вместо да отиде до полицейското управление, служителите на МВР го откарали в болница в близкия Бургас, където той бил информиран, че срещу него е образувано досъдебно следствие по обвинение в „хулиганство“ за предполагаемо викане към деца от неговия балкон. Майката на децата е подала жалба в полицията, която след това е назначила психиатрична експертиза. След като е бил задържан за една нощ, Тончев е прегледан от лекарски екип, който единодушно не намира основание за психиатрично лечение, въпреки че Тончев изпитва посттравматичен стрес поради предишно нападение през 2016 г. Разследването е прекратено на 1 декември 2020 г. След това Тончев дава интервю за телевизия 7/8, където говори за тормоз от страна на прокуратурата и полицията. Още на следващия ден полицията му назначава нов медицински преглед и нова психиатрична експертиза, на които трябва бъде подложен на 8 декември. Той не присъства от съображения, че полицията ще се опита да манипулира теста или резултатите. Полицията идва в дома му, за да го заведе на прегледа, след което той отказа да отвори вратата и в крайна сметка те си тръгват.“

Свободната журналистика – главен враг на пост-комунистическото Статукво

Действията на официалните институции над свободната българска журналистика и в частност срещу Стоян Тончев, могат да се определят като репресивни. Те са характерни за подхода на държавата спрямо независимите медии и журналисти в страната. Тази порочна практика, заедно с упражняването на цензура по всякакъв начин и икономическо унищожение на неудобните на режима субекти, както и всички свързани с тях лица са залегнали в многобройни рапорти, доклади и анализи на световни организации, които се занимават с изследване на демокрацията и Свободата на словото по света, като „Репортери без граници” /RSF/ и „Фрийдъм хаус” /Freedom House/. Поради тази причина България се срина от 34 на 111-то място за последните 15 г. в световните класации на RSF за свобода на словото и медиите. Така България деградира твърдо и устойчиво на последно място в Европа. /тук/ Българските власти и институции скрито и открито толерират казионните медии в страната, като това влияние се е разпростряло и над обществените медии, като в същото време преследват онези, които разследват крупната корупция, злоупотребите с обществени средства и връзките между властта и организираната престъпност в страната.

За съжаление, преследваните медии и журналисти, както и погромът върху фундамента на демократичното общество в България, остават без очакваната и достатъчна морална подкрепа от Европейската комисия, САЩ и общността на демократичните страни в света.

Не пропускай

Back to top button