Трима от легендарните пилоти на България празнуваха рождените си дни заедно в Клуба на българските летци ден след като светът отбеляза Международния ден на космонавтиката и авиацията. Случайно или не професионалният им празник съвпада с личния им и години, след като са прекратили кариерата си на пилоти, продължават да разказват за онова, което професията им е дала, разказват от БНТ.
„Аз съм от онези деца, които са родени по баирите, селско момче съм и не съм очаквал никога, че ще карам самолет. Но се случи така че преди да се кача на влак, се качих на самолет“, споделя Нецо Ликов, бивш пилот на 81 г.
Години наред лети със самолета, който сега е превърнат в паметник на Площада на авиацията.
„Този самолет се казва МИГ-19 С и съм го пилотирал, с него съм служил от небето на България 9 години“, посочи Нецо Ликов.
Да станат пилоти не било детската им мечта. Казват, че станало случайно. Мирчо Калчев се оказал в списъка на бъдещите летци, без дори да го е искал. Нещо, което изненадало бедното му семейство. Получил от баба си най-ценния съвет.
„Сине, аз те съветвам, по-бавно и по-ниско карай“, разказа Мирчо Калчев, бивш пилот на 92 г.
Уж полита в небето случайно, а става полковник – последният пилот на легендарния водосамолет „Арадо“. И първият учител на много сегашни пилоти.
„На поне 30 човека съм дал на майка България, подготвени пилоти“, каза Мирчо Калчев.
Били са на косъм от най-големите опасности. Отказване на двигатели при излитане и кацане. Никаква видимост в сняг. И винаги им е помагало желязното спокойствие.
„За мой късмет при тези ситуации не се плашех. Плашех се като стоя вкъщи после“, заяви Александър Баденски, бивш пилот на 84 г.
„Това ни беше призванието – да служим на родината“, каза Мирчо Калчев.
И пак случайно или не – празнуват рождените си дни и Деня на авиацията. И не отдават голямо значение на годините.
„Ако го обърнете обратно – 18 години и малко“, каза Нецо Ликов.
За тях по-важно е, че от тези над 80 години повечето са минали в полет.
