Вече нищо не е в състояние да предизвика истински скандал в родната политика. Хубав, качествен, пълнокръвен скандал, каквито някога имаше в изобилие. По „високите етажи“ /б.а. какво високо, по дяволите, има в родната политическа кочина?!/ постоянно се случват безобразия, които до неотдавна с лекота биха предизвикали срутване на властта и никой нямаше да бъде изненадан.
Но това можеше да стане тогава. „Някога, някога, толкова някога…“, както редеше бургаският бард. А днес? Днес вече свикнахме да живеем в постоянен режим на перманентно безобразие. Без да му обръщаме особено внимание, съблюдавайки предписанията за здравословна тишина и безобидно сумтене.
Премиерът спокойно може да изяде бебе в праймтайма по някоя от подопечните му телевизии. И какво би станало?
Това би предизвикало появата на няколко хиляди виолетови емотикона, изразяващи виртуален гняв. Опозицията ще опита да призове за 1743-ти път министър-председателя в Народното събрание – най-важната институция на една парламентарна република. За да даде обяснение – защо аджеба е изял клетото пеленаче.
Но пак няма да се получи. Нали пазят божеството си от всичко земно, тленно и процедурно, за да му останат сили за инспекции. Най-много в кратък пост на личната му страница да се появи изявление, че „на големите държавници често се налага да вземат тежки решения и това ги отличава от редовите плямпала, които не носят политическа отговорност“.
И толкова. Значението на думите и делата е напълно девалвирало. И това е отвратително.
