Над 50 вида пещерни минерали са открити в българските пещери, хиляди от тях крият уникални пещерни образувания. 124 са пещерите, карстови образувания и извори в списъка на националното ни геоложко наследство. Само девет обаче са благоустроени и посрещат хиляди туристи.
В Международната година на пещерите влизаме в тяхната магия. Какво има в пещерите на България и какви са те?
Темата коментира в “Нашият ден“ Алексей Жалов, председател на Балканския спелеоложки съюз.
“Пещерите в България са такива, каквито са и тези извън нея. В съзнанието на много хора те са мрачни и страшни. Любопитството, което е завело хората в пещерите, може да ги накара да открият какво ли не. Като започнем от това, че те са едни неръкотворни творения на природата, населявани от странни, малки, невидими за окото животинки. Те са съкровищници на човешката култура. Защото именно там в пещерите е започнало зараждането на човешката култура. На много места по света в миналото те са били и сакрални.
Те са съкровищници и на останки от животни, които отдавна не населяват планетата. Пещерите са местата, където се формират подземните води, които са и питейни, и се използват за битово и стопанско водоснабдяване.
Да бъдеш пещерняк, да бъдеш изследовател, не е проста работа. Първо трябва да преминеш един процес на обучение. Днес е един паметен ден за мен, защото се навършват 50 години. откакто официално станах пещерняк. Неосъзнатото любопитство, което ме водеше в началото, и стремежът да надграждам себе си като пещерняк, с възрастта мина на по-заден план. В момента основно се опитвам да бъда последователен, систематичен и методичен изследовател. Дотолкова, доколкото ми е възможно, се опитвам да работя за това заниманието ми да привлече и други хора, за да имаме последователи, които да поемат щафетата.“
Рискове в пещерата
“На първо място всичко зависи от самия теб. Над 95% от нещастията в пещери са плод на субективни грешки и едва 5% са неща, които са непредвидими или труднопредвидими. Един от големите рискове, нещо, което не зависи от нас, това са земетресенията. Сблъсках се с този проблем още през 1977 г., когато в рамките на една експедиция в пещерата Орлова чука край Две могили, заедно с участниците в експедицията, изпитахме голямото Вранчанско земетресение. Друг голям риск е свързан с нахлуването на поройни води – много силни валежи или силно снеготопене в пещерите.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
