В началото на месеца белгиецът Шон Вилануева обра овациите в алпийските среди по света – той осъществи исторически соло траверс на Фиц Рой и 8 от “сателитните” му върхове в Патагония.
Да се катериш сам, осигурявайки се сам, извличайки багажа си за няколко дни с въже, е истинско предизвикателство – не само физически, но и психически. Когато това е направено не къде да е, а по скалните кули в Патагония, едно от местата по света с “най-капризния” климат – вече преминава границите на въображението. 40-годишният Вилануева просто “избухна” – 9 върха, 5 километра линия и 4000 метра катерене с категория на трудност до 7а!
През през февруари 2014 г. легендите в бигуол катеренето Алекс Хонълд и Томи Колдуел правят впечатляващ траверс на Фиц Рой и шест от върховете от същата верига, за което печелят най-престижната награда в алпинизма “Златен пикел”. Вилануева добавя още два върха и ги изкатерва сам – в обратен ред, като нарича новия вариант на траверса „Moonwalk“. Свързахме се с него веднага след това, но той, междувременно, замина за ново катерене в района и отговори на въпросите на БНР малко по-късно.
Интервю на Таня Иванова
Шон, най-напред, поздравления за огромния успех! Как сте сега – отново в цивилизацията, сред всички тези хора наоколо?
Супер съм. Много щастлив и благодарен. Преди да започна да правя траверса бях казал на двама души къде отивам, а когато се върнах в града, целият свят знаеше! Получих безброй мили съобщения, а семейството ми и приятелите ми направиха 40-минутно видео с песни и пожелания за рождения ми ден, което видях след завръщането си в цивилизацията, бях много трогнат. Мисля, че съм най-щастливият човек на планетата, щом имам такива невероятни приятели.
Кога Ви хрумна да направите подобно нещо – когато обмисляхте как да отбележите рождения си ден или просто стана съвпадение?
Хрумна ми през дългите зимни нощи тук, в Патагония. Изглеждаше толкова плашещо и невъзможно, но си помислих, че не пречи просто да си помечтая за това и да погледна в пътеводителя, за да видя дали мога да “подредя пъзела”. Един ден установих, че вече вярвам, че е възможно. Мислех, че са ми нужни 10 дни, но в Патагония никога не можеш да имаш цели 10 дни с хубаво време, затова си казах, че ако имам 6 дни, ще опитам. А какви са шансовете да се появи 6-дневен прозорец точно за 40-ия ми рожден ден? Беше вълшебство, всичко беше така, както трябва да бъде.
Всъщност, Ви отне 5 дни, но колко дълго чакахте тозипрозорец от подходящо време?
5 дни и половина – от сутринта на 5 февруари до следобеда на 10-и. Ами, почти цяла година мечтаех за това, визуализирах го и се подготвях за него. Предполагам, че най-важна беше психическата подготовка. Знаех, че има много голям шанс никога да не получа достатъчно добър прозорец от време, за да направя опит, и че вероятно никога няма това да се случи, но бях ок с това, самият процес беше по-важен.
Как се самоосигурявахте и колко килограма багаж Ви се налагаше да извличате с въжето? Правихте ли някакво презареждане? Имаше ли някакви фрий соло моменти (в които катерихте без осигурително въже) и кога?
Осигурявах се с Grigri. Трябваше да се катеря нагоре, осигурявайки се сам, после да пускам рапел, за да си взема багажа, после отново да стигна до най-високата точка, до която съм бил стигнал, да изтегля багажа си и след това да започна катеренето по следващото въже, вършейки всичко това отново. Багажът ми беше твърде тежък, за да се катеря с него, така че трябваше да се катеря соло с въже през цялото време, а някои от по-лесните участъци – и без въже. Нямах оставен багаж някъде, носех всичко със себе си от самото начало. Хубавото беше, че багажът ми тсаваше все по-лек с всеки изминал ден, заради изядената храна. Завърших траверса с останала за 4 дни храна. Единствено тоалетната хартия не се оказа в излишък, завърших траверса с един лист тоалетна хартия!!! Това беше наистина доста добре пресметнато!
Защо направихте траверса в обратен ред на това, което Алекс Хонълд и Томи Колдуел правят през 2014 г.?
Защото не беше правено и беше част от приключението.
С какво се хранехте, с някаква храна за космонавти? Понеже това е бил огромен разход на енергия – откъде се снабдявахте с нея (ако знаете отговора)?
Хранех се основно с полента и картофено пюре за закуска и вечеря, също – със сушени гъби, сушени домати и други зеленчуци, водорасли
Ям предимно полента и картофено пюре за закуска и вечеря, имах добавени сушени гъби, сушени домати, сушени зеленчуци, водорасли, с подправки и сирене. Не приготвих предварително ястията, тъй като си мислех, че ще е по-забавно да готвя в момента, за да мога да направя каквото искам в съответния ден. Носех и 500 мл висококачествен зехтин. Зехтинът е може би най-калоричната за теглото си храна, която можете да вземете със себе си. Обядвах с ядки и сушени плодове. По време на цялото изкачване бях изпълнен с енергия и много мотивиран. Никога не съм се чувствал изтощен. Всяка сутрин се събуждах преди да звънне алармата – енергичен, щастлив, че съм там, и развълнуван. Не знам откъде идваше тази енергия. Може би от умствената подготовка и визуализациите?
Най-трудният момент?
Мисля, че просто имах голям късмет, имах чувството, че всичко си е дошло на мястото, всички звезди са се подредили и всичко потръгна. Предполагам, че когато видях 3-те основни…. на въжето си още в първия ден, бях леко съсипан. Бях убеден, че няма да стигна много по-нататък с повредено въже. Но бързо се освободих от това чувство, не ме интересуваше, просто исках да видя докъде мога да стигна.
Казвате, че това е било терапия за Вашите психични разстройства. Това ли беше Вашата мотивация – да излекувате себе си? (Вилануева е известен също с това, че на всеки връх свири на ирландската си флейта).
Да бъда насаме със себе си в планината беше много добре за мен. Това ми позволи да бъда “тук и сега”, да рестартирам себе си и да се чувствам благодарен.
Какво ново научихте за себе си?
Много неща, които не мога да изразя с думи. Но, със сигурност, способността да спреш “на пауза”, да се насладиш на момента, на процеса. Беше много силно и магическо изживяване.
Намирате се в Патагония вече повече от година. Предполагам, че не искате и да чувате за Европа. Имате ли някакви планове или този въпрос, с планирането, вече не е адекватен, предвид ковид пандемията?
Обичам това място. Дивотията и суровостта, но също топлотата и сърдечността на местните хора. Но, също така, ми липсват семейството и приятелите в Европа, и нямам търпение да се върна при тях.
–
Вилануева вече е носител на наградата „Златен пикел“ за изкачванията си в Гренландия през 2010 г. За траверса на Фиц Рой, обаче, със сигурност ще попадне отново сред номинираните.
–
Новините следете в рубриката „Екстремните спортове“.
