Много време отне на хората по нашите земи да приемат, че съществува коронавирус.
Още толкова време прахосаха, да се чудят дали е лабораторно разработено бактериологично оръжие или се е пръкнала по естествен път гадост, вместо да се концентрират върху по-важното – да му намерим цаката на това изчадие.
После дойде недоверието към бързо появилите се ваксини. Избихме го и на геополитика покрай тях.
И сега, когато що-годе населението кандиса, че ваксинацията е най-приемливият изход, Главният разпоредител в държавата реално закри ваксинационната кампания.
Никой не може да каже кога и дали въобще ще се завърне макар и крехкото доверие, което народът имаше във ваксините.
Едноличната власт очевидно опиянява и притежателят ѝ става неуправляем.
Никой друг не е имал такава, за да сподели.
