Какво имаме предвид, когато казваме, че някой е „тестван положително“ за коронавирус? Отговорът би ви изумил. Но да стигнете до този „отговор“ е като да се доберете до една много рядка гъба, която расте само на над 60 метра височина върху някаква секвоя в забранената гора. Казвам това не само за драматичен ефект, но и защото в края на краищата, противно на всякакви шансове, намерих тази гъба.
Всеки ден се събуждам и се трудя да отхвърля от себе си още един слой невежество — като слушам внимателно. Преди години имах късмет да се срещам с учени — епични, невероятни учени, пресичащи пътя ми, когато никой друг не искаше да говори с тях. Сега техните имена се появяват, техните предупреждения и корекции изкристализират. Истинската „наука“ (същността на природата) никога не е лоша новина. Науката на глобалистите обаче не е нищо друго, а само лоша новина.
Причината, заради която Бил Гейтс иска да повярвате, че коронавирусът ще изтреби над 450 милиона души, е в това, че той мрази природата, Бог и вас. (Субективна интерпретация.)
Защо е така? Ще трябва да попитате неговия психиатър.
Но нека да поговорим за най-новата терористична бомба, взривена от глобалистките, атеистични и уродливи политици върху вашия напълно добър, свободен живот като гражданин на САЩ през 2020 г., управляван от президент, който не мисли назадничаво.
Колко от нас са „заразени“ с този нов коронавирус и колко трябва да сме уплашени?
Първо, един духовен закон: всичко, което се опитва да ви изплаши, идва от „опозицията“ в духовната битка. То не е от Светия Дух, точка по въпроса. Игнорирайте заплахите му и се дръжте за разума си. Не е нужно да викате „Пазете се!“ на съседите си.
Ние сме в безопасност. Имаме имунна система, която е чудо като Сикстинската капела. Тя издържа на токсични и микробни влияния в огромни мащаби през цялото време, докато направлява супер-магистралата за животоподдържащата и адаптивна генетична информация, минаваща през клетъчни мостове, излъчващи телеграми от жизненоважен еволюционен код, наклеветени за „вируси“ или „ретровируси“.
Хората умират — да. Но хората не умират по начина, по който Бил Гейтс би искал да ви накара да повярвате — изоставени на милостта на злонамерени, хищни патогени, „дебнещи“ от всяка повърхност и особено от всички други хора. Това не е „наука“. Това е социално инженерство. Тероризъм.
Нека продължим.
Какво имаме предвид, когато кажем, че човек e „тестван положително“ за Covid-19?
Това всъщност не означава, че въпросният човек „има“ вирус.
Държани сме като заложници от собствените ни технологии, без да разбираме какво всъщност представляват. Аз съм в рядката позиция на човек, който е познавал, прекарвал време с изобретателя на метода за тестване и съм го интервюирала. Методът е използван в понастоящем наличните тестове за Covid-19 и се нарича PCR.
Изобретателят се казваше Кари Б. Мълис и беше един от най-топлите, забавни, най-еклектично настроени хора, които някога съм срещала, освен че беше и непоколебим критик на „науката“ за човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ), и един от нетипичните Нобелови лауреати, т.е. „гений“.
Един път през 1994 г., когато се обадих да говоря с него за това, как PCR техниката (почти едно десетилетие след като беше разработена) бива използвана като оръжие, за да „докаже“, че ХИВ причинява СПИН, той всъщност се разплака.
Хората, които отнеха всичките ви свободи през последните седмици, те са социални инженери, политици, лидери на глобалистичната мисъл, банкери, фанатици на СЗО и други подобни. Тяхната армия са „мейнстрийм медиите“, които в момента са буквално перфектната и денонощно работеща пропагандна машина за водения от Гейтс пандемичен райх.
Кари Мълис беше учен. Той никога не говореше като глобалист и каза веднъж, когато беше обвинен, че прави изявления за ХИВ, които могат да застрашат чужди животи, следното запомнящо се нещо:
„Аз съм учен. Не съм телохранител.“
Това е много важна разделителна линия в пясъка. Всеки, който обикаля наоколо, твърдейки, че „спасява животи“, трябва да бъде смятан за много опасно животно и вие трябва да бягате в обратна посока, когато го срещнете. Оръжието на такива е страхът, а любимата им мантра е „би могло“. Те ви хващат в капана на един био-дълг, създавайки симулации за всякакви въображаеми неща, които „биха могли“ да се случат, но все още не са.
Бил Гейтс дълго чакаше вирус с толкова много, както той каза, „пандемичен потенциал“. Но Гейтс има проблем и той се нарича PCR.
За изобретението на Мълис, полимеразната верижна реакция, вестник London Observer писа:
„Окакто Джеймс Уат минаваше през Глазгоу Грийн в 1765 г. и разбра, че вторичният кондензатор за пара ще преобразува силата на парата, вдъхновение, което катализира индустриалната революция, няма друга такава единствена, съществена идея, която е да е толкова добре записана във времето и пространството.“
Какво общо има ХИВ с Covid-19?
PCR изигра централна роля в ХИВ войната (война, за която не знаете, продължила 22 години, война между глобалистичните постмодерни ХИВ учени и класическите учени). Последните (класическите учени) загубиха войната. Освен ако не смятате, че, бидейки прави, те са победителите. Безмилостното насилие най-накрая заглуши устата на опозицията и изглеждаше, че никой никога няма да научи кои са тези учени или защо се борят срещу тази концепция така непреклонно и страстно.
Въпреки че изобретателят на PCR теста умря миналата година и не е тук, за да адресира проблема, неговото творение сега играе централна роля в корона тероризма.
Ето извадка от статия, която бях публикувала в SPIN през 1994 г., за Кари Мълис, PCR, ХИВ и… Тони Фаучи:
PCR също има голямо влияние върху областта на СПИН, или по-скоро върху ХИВ изследванията. PCR може, освен всичко друго, да открие ХИВ при хора, които са с отрицателни тестове за ХИВ антитела.
Думата „ексцентрик“ изглежда често изниква във връзка с името на Мълис: първият му публикуван научен труд във водещото научно списание Nature през 1986 г. описва как той е гледал на Вселената, докато е бил под влиянието на LSD — надупчена с черни дупки, съдържащи антиматерия, в които времето тече назад. Той е известен с това, че показва снимки на голи приятелки по време на своите лекции, телата им са изрисувани с фрактални модели на Манделброт. А като страничен проект той разработва компания, която продава капсули, съдържащи ДНК на рок звезди. Но неговите възгледи за СПИН наистина накараха официозните научни среди да избият кочината.
Мълис, подобно на своя приятел и колега д-р Питър Дюсберг, не вярва, че СПИН е причинен от ретровирусния ХИВ. Той е дългогодишен член на Групата за преоценка на хипотезата за ХИВ-СПИН, протестна организация с 500 човека, настояваща за преразглеждане на причината за СПИН.
Един от най-силните аргументи на Дюсберг в дебата е, че вирусът на ХИВ е едва откриваем при хора, които страдат от СПИН. Иронично, когато PCR тестът бива приложен към изследването на ХИВ, около 1989 г., изследователите започват да твърдят, че това оплакване е вече несъстоятелно. Използвайки новата технология, те внезапно успяват да видят вирусни частици в количества, които преди не са могли да видят. Наизлязоха научни статии, според които ХИВ вече е 100 пъти по-разпространен, отколкото се е смятало досега.
Самият Мълис обаче не беше впечатлен: „PCR направи по-лесно да се види, че определени хора са заразени с ХИВ — каза той пред изд. Spin през 1992 г. — и някои от тези хора проявяват симптоми на СПИН. Но това дори не започва да отговаря на въпроса: ХИВ ли причинява всичко това?“
След това Мълис повтори едно от най-„еретичните“ твърдения на Дюсберг: „Човешките същества са пълни с ретровируси. Не знаем дали са стотици или хиляди или стотици хиляди. Едва наскоро започнахме да ги търсим. Но те никога досега не са убивали никого. Хората винаги са преживявали ретровирусите.“
Мълис оспори популярната „мъдрост“, че болестотворните механизми на ХИВ, са твърде „загадъчни“, за да бъдат разбрани. „Тайната на този проклет вирус — каза той по онова време — е генерирана от 2 милиарда долара годишно, които харчат за него. Вземете всеки друг вирус и похарчете 2 милиарда долара по него и можете да измислите някои големи мистерии и около него.“
Подобно на толкова много други велики научни открития, идеята за PCR дойде внезапно, сякаш чрез директно предаване от друга сфера. По време на шофиране през нощта в 1984 г. същата година, когато, по ирония на съдбата, ХИВ е обявен за „вероятната“ причина за СПИН.
„Просто шофирах и обмислях идеи и изведнъж го видях — спомня си Мълис. — Видях верижната реакция на полимеразата толкова ясна, сякаш беше на черна дъска в главата ми, затова отбих колата и започнах да си записвам бърза чернова.“
Негова приятелка химичка била заспала в колата му и както Мълис описа в неотдавнашно специално издание на Scientific American: „Дженифър възрази уморено срещу забавянето и светлината [в купето], но аз възкликнах, че съм открил нещо фантастично. Не особено впечатлена, тя се върна към съня си.“
Мълис продължил да пише бележки в колата, докато формулата за амплификация на ДНК не била оформена. Изчислението се основава на концепцията за „повтарящи се експоненциални процеси на растеж“, които Мълис е усвоил от работата си с компютърни програми. След доста уговорки той убеждава малката калифорнийска биотехнологична компания, за която работи — Cetus, че е по следите на нещо. Добре че накрая го послушали: те продадоха патента за PCR на Hoffman-LaRoche за изумителната сума от 300 милиона долара — най-голямата сума, платена някога за патент. Междувременно Мълис получил бонус от 10,000 долара.
Майката на Мълис съобщава, че като дете нейният буен син се занимавал с всякакви пакости — изключване на електричеството в къщата, конструиране на ракети, изстрелващи малки жаби на десетки метри във въздуха. В последно време обаче той обича да сърфира, да кара кънки, да прави снимки, да купонясва с приятелите си — повечето от които не са учени — и най-вече: той обича да пише.
Мълис е прословуто труден да бъде намерен и да му се взимат интервюта. Бях оставила няколко съобщения на телефонния секретар у дома му, но не бях получила никакъв отговор. Накрая му се обадих късно вечерта и той вдигна слушалката, насред сбогуване с някакви негови гости, дошли за вечеря. Той настоя, че няма да ми даде интервю, но след известно време разговорът потръгна и аз попитах дали не мога просто да включа магнетофона си.
„Уф, добре де… — изсумтя той. — Включи тая проклетия.“
Нашата беседа беше фокусирана върху СПИН. Въпреки че Мълис не даваше особена гласност на своя скептицизъм към ХИВ, неговите убеждения не се промениха и не се смекчиха заради наскорошния му успех и медийната му популярност. Изглежда, че се наслаждаваше на новопридобитата си слава. „Не могат да се изсерат на главата ми, защото вече не съм никаквец“ — каза той с хихикане. И както изглежда, той използва ефективно тази своя сила.
Когато „Нощната линия“ на ABC се обърна към Мълис за участие в документален филм, посветен на особата му, вместо да ги занимава със себе си, той ги призова да насочат вниманието си към дебата за ХИВ. „Това е много по-важна история“ — каза той на продуцентите, които до този момент никога не бяха признавали [съществуването на] спора. В крайна сметка „Нощната линия“ пусна поредица от две части, първата за Кари Мълис, втората за споровете около ХИВ. Мълис беше нает от ABC за период от две седмици като техен научен консултант и да ги насочва към източници.
Предаването беше превъзходно и представляваше историческа повратна точка, а вероятно беше дори краят на седемгодишното медийно затъмнение над дебата за ХИВ. Но то така и не реализира пълния замисъл на Мълис. „Това, което ABC трябва да направите — каза им Мълис — е да разговоряте с [председателя на Националния институт по алергия и инфекциозни болести (NIAID) д-р Антъни] Фаучи и [Д-р Робърт] Гало [един от откривателите на ХИВ] и да покажете, че те са задници, което аз бих могъл да докажа за десет минути.“
Но аз изтъкнах, че Гало ще откаже да обсъжда дебата за ХИВ, както винаги го е правил.
„Знам, че ще откаже — изстреля Мълис с надигащ се гняв в гласа. — Но знаеш ли какво? Ако бях на ваше място, щях да гоня малкото копеле от колата му до кабинета му и да му надумвам: „Това е Кари Мълис, който се опитва да ви зададе един проклет простичък въпрос“, и да оставя камерите да ни следват. Ако хората мислят, че съм луд човек, няма проблем. Но сега съм и Нобелов лауреат, и се опитвам да задам един прост въпрос на онези, които похарчиха 22 милиарда долара и убиха 100,000 души. Трябва да бъде излъчено по телевизията. То трябва да се онагледи. Не съм против да направя нещо подобно.“
Той направи пауза, след което продължи: „И не ме интересува дали аз също ще изглеждам като задник, защото повечето хора осъзнават, че съм си такъв.“
Докато много хора, дори в редиците на ХИВ дисидентите, се опитват в последно време да се дистанцират от противоречивия Дюсберг, Мълис го защитава страстно и изглежда искрено загрижен за съдбата му. „Опитвах се да подчертая този въпрос пред хората от ABC — казва той, — че Питър е малтретиран сериозно от научния елит, до степен да не може да прави научни изследвания. Не само това, но и целият му живот е в безпорядък заради всичко това, и то само защото той е отказал да прави компромиси с научните и моралните си стандарти. Трябва да има някаква проклета частна фондация в страната, която да каже: „Е, ще се наместим там, където отпадат NIH [Националните здравни институти]. Ще се погрижим за това. Просто продължавай да казваш това, което казваш, Питър. Смятаме, че сте задник и смятаме, че грешите, но вие сте единственият дисидент и ние се нуждаем от такива, защото това е наука, а не религия.“ И това беше една от причините да си сътруднича с ABC.“
„Чакам да се убедя, че сме сгрешили — продължава Мълис. — Знам, че няма да се случи. Но ако се случи, ще ви кажа това: ще бъда първият човек, който ще го признае. Много хора, изучаващи това заболяване, търсят остроумните малки пътечки, които да могат да се съберат заедно и да покажат как болестта работи. Подобно: „Ами ако тази молекула е била произведена от тази и после тази от тази, и какво ще стане, ако тази и тази предизвиква тази?“ — само след две молекули обаче тези неща се превръщат в предположения от най-спекулативен вид. Хората, които седят там и говорят за това, не осъзнават, че самите молекули са донякъде хипотетични и че взаимодействията им са още повече такива и че биологичните реакции пък са съвсем такива. Не е нужно да гледате толкова далеч. Не откривате причината за нещо като СПИН, ако се занимавате с невъобразимо неясни неща. Просто гледаш какво се случва, по дяволите. Е, ето куп хора, които практикуват нов набор от норми на поведение. Очевидно не се получи, защото много от тях се разболяха. Това е заключението. Не е задължително да знаете защо се е случило. Но започвате от този въпрос.“
Това беше исторически обзор,
споделен с надеждата да направи темата ни исторически важна.
Когато видите думата „случаи“ на вашия телевизионен екран, в този свят, който сега е заложник на едно единствено събитие, един ужас, един Идол, ще ви бъде простено, да си мислите, че това са случаи на Covid-19. Броят на „случаите“ често е много голям брой, осветен в червено.
Днес например броят на „общите случаи“ в САЩ според Worldometer е 309,728. Общото число на смъртните случаи е 8,411. „Активни случаи“ са 286,536, от които 8,206 са „сериозни, критични“. Броят на „новите смъртни случаи“ е 1,037, а броят на „общо възстановените“ е 14,741.
Не ни става ясно какво е „активен“ случай. Това означава ли случай, диагностициран напълно по симптомите? Или е частично симптоматичен случай? Ако е последното, то със сигурност обхваща грипа и пневмонията, които магически, както мнозина забелязаха, изчезнаха безследно като заболявания през 2020 г.
Обикновено в Китай диагностицират „корона“ с компютърна томография (КТ) и след един или два положителни PCR теста. В САЩ е трудно да разберем какво определя един „случай“, т.е. каква е дефиницията за „случай“. Като изключим КT, ние сме в режим на биотехнологично свободно падане.
Един уебсайт предлага тази смущаващо неясна дефиниция:
„Новият коронавирус, или COVID-19, се разпространява по целия свят, което води до увеличаване на броя на заразените лица от края на 2019 г. и увеличаване на смъртността от началото на 2020 г. Засега експертите виждат, че докато има и тежки случаи, инфекцията обикновено е лека с неспецифични симптоми. И няма клинични особености на отличителните белези на COVID-19.“
Няма ги клиничните отличителни белези? Какво тогава разрушава света ни? Силно се надявам, че тия данни не разчитат изцяло на „теста“, сякаш е един биотехнологичен оракул.
Няколко графики по надолу обаче и… моите опасения се потвърждават:
„Диагнозата на COVID-19 включва лабораторни изследвания. След като някой е диагностициран с коронавирус, могат да се направят допълнителни диагностични тестове, за да се определи тежестта на инфекцията.“
Приемам, че „нещо се случва“, което се припокрива с грип, но според съобщенията е по-лошо от нормалния грип. Това е, което чуваме. То включва остра липса на кислород, по неясни причини. Хората не могат да дишат. Интубацията е сериозна, потенциално опасна процедура, която повдига много въпроси — но това е за бъдеща статия.
Каква е връзката между разпространението на тестовете и „разпространението“ на нов вирус? Как да различим какво преживяваме в сравнение с това, което предполагаме, че преживяваме? Едно проучване в Австрия установи, че засиленото тестване е свързано с — няма изненади — увеличаването на „случаите“.
В дискусия по имейл между група международни учени, академици и лекари беше поставен въпросът дали дневният брой нови случаи ще следва дневния брой тестове.
Да, така е — пише австрийският доктор Кристиан Фиала. — Ето данните от Австрия. С други думи, ако искат допълнително да увеличат броя на „заразените“ хора, те ще трябва да увеличат и броя на тестванията. Това обаче е физически невъзможно.
Друг аспект: през първите седмици повечето тестове са правени на болни хора. Следователно процентът на положителните тестове беше сравнително висок. Но няма толкова много болни хора и при масовото тестване по-голямата част от тестваните ще бъдат здрави. Следователно процентът на положителните тестове ще бъде нисък, а повечето ще бъдат фалшиво положителни.
С други думи, невъзможно е да продължи увеличаването на положителните резултати от теста.
В САЩ ние направо сме зарязали класическата диагностична медицина, в полза на биотехнологията или лабораторната медицина. Това се случва от доста време насам и представлява опасен завой. „Корона тестът“ е наименуван с характерен техно-жаргон: „CDC 2019-nCoV Real-Time RT-PCR Diagnostic Panel“. Това означава в превод, че е тест, който търси игла в куп ДНК сено. PCR тест.
Намира фрагменти, нуклеинови киселини. В един имейл от Кари Мълис, писан на 7 май 2013 г. до вдовицата на боксьора Томи Морисън, кариерата и животът на която бяха унищожени от „тест за ХИВ“ и която години наред стръвно се бореше за компенсация от производители на тестове, четем:
„PCR открива много малък сегмент от нуклеиновата киселина, която е част от вирус. Откритият специфичен фрагмент се определя от донякъде произволния избор на използваните ДНК праймери, които застават в краищата на амплифицирания [умножения] фрагмент.“
Ако нещата се направят, както трябва, е твърде рано да се говори за „заразяване“ при положителен PCR тест.
Трябва да имате огромно количество от всеки организъм, за да предизвикате симптоми. Огромни количества от него — заявява д-р Дейвид Расник, биохимик, разработчик на протеази и бивш основател на ЕМ лаборатория, наречена Viral Forensics. — Не започвате с тестване; започвате със слушане на белите дробове. Скептичен съм, че PCR тестът винаги е верен. Това е чудесен инструмент за научни изследвания. Но е ужасно средство за клинична медицина. 30% от заразените ви клетки са били убити преди въобще да проявите симптоми. Докато покажете симптоми… тези мъртви клетки генерират симптомите.“
Попитах д-р Расник какъв съвет има за хората, които искат да бъдат тествани за COVID-19.
Не го правете, казвам, когато хората ме питат — отвърна той. — Нито един здрав човек не трябва да бъде тестван. Тестът не означава нищо, но може да унищожи живота ви, да ви направи абсолютно нещастни.
Една от безбройните загадки, въртящи се в главата ми в цялата тази ситуация с коронавируса, е появата на известни хора — от Том Ханкс и съпругата му, през Софи Трудо, до принц Чарлз, които обявяват, че са „тествани положително“ за COVID-19 и са се поставили по своя воля под карантина. Във всички тези случаи на известни и влиятелни хора симптомите били или несъществуващи, или леки. Защо, човек се чуди, вдигнаха толкова шум около това? Британското кралско семейство, изглежда, противоречи на обичайната си политика на секретност в случая.
Та, какво означава всичко това?
Сигнализира, ако не друго, че COVID-19 не е чак толкова смъртоносен. Че вирусът може да присъства, без да причинява болестта. Кой е хазяин на вируса е фактор от значение. А това, че си „положителен“ за COVID-19, не е нито PR смъртна присъда, нито действителна смъртна присъда. Може би в техния елитен и езотеричен език това означава някакъв престиж или тайнство/ритуал към езическото вирусно божество.
Кой ги знае?
В случая с Трюдо, Софи се тества положително и имаше симптоми, докато съпругът ѝ Джъстин, министър-председателя, никога не се разболя и никога не беше тестван. (Не искаше да изглежда привилегирован; не всеки може да се тества в Канада, трябва да имате симптоми.)
Сега живеем в свят, доминиран от коронавирус „с издатинки по него“, както казва моят приятел Кевин Корбет, пенсиониран медик от Великобритания. Избраха му и зелен цвят като на Шрек. Загубили сме се в една симулация, търсейки да се закачим за „истината“ и реалността. Един от начините, по който го правя, е да хвана думите, да ги забавя и да ги анализирам.
Глобалистите обичат да въоръжават думите и да правят заклинания чрез тях
Действат приспиващо. За тази цел те измислят нови думи и ви принуждават да ги използвате и да ги изживеете. Думи като „коронавирус/вирус с корона“ и „социално дистанциране/изолиране“, „COVID-19“ и „положително тестван“. Независимо дали го осъзнаваме или не, тези фрази са отзвук от пропагандата за ХИВ, в която плувах през по-голямата част от така наречената ми кариера в журналистиката, задушавайки се и кашляйки, докато се спася.
Глобалистите пишат код. Те кодират „вируси“ и им дават силата на оръжия и геймърска идентичност. В тази видео игра вие губите всичките си свободи и трябва да покажете благодарност и сервилност. Вирусният код подчинява всички други форми на политика. Нищо не може да му се противопостави. Особено „науката“. Вирусът е ярка метафора за разпространението на „дезинформация“, което означава всичко извън техните религиозни доктрини, неразпознаваемо от класическата вирусология.
Кодът, потенциалните сценарии, мистиката и суеверието за това как се разпространява вирусът, не трябва да бъдат поставяни под въпрос, ако искате да останете човек, за разлика от не-човек. Това е форма на постглобалистичен екологичен социализъм, който се е превърнал в злокачествен тумор: изискване всички хора да имат равен шанс да бъдат убити от вирус.
Играйте своята роля в театъра с почитането на вируса и обърнете наопаки вярата си. Ето защо знаменитостите обичат този вид неща. Дава им шанс да се самоунижат и да се самобичуват като съпричастни на страдащите.
Докато пиша това, от прозореца ми в Ню Йорк, всяка вечер в 19:00 ч. се чуват хора, викащи, ръкопляскащи и надуващи свирки от своите прозорци, за да покажат солидарност със здравните работници на първа линия. Имало ли е някога такова нещо при масовата смърт от опиати? Не, това не бяха значителни смъртни случаи за глобалните елити. Тази пиеса не се играе заради „смъртта“.
Това е социалистическо богословие, служещо на инфекциозния бог
Не можете да отидете до хранителния магазин, без да се сблъскате с поредните изрази от Corona Heroica. Само вирусите интересуват тези хора, тези ненавистници на свободата. И все пак те отказват да научат първото нещо за естествения живот на вирусите и хората.
Ако те надникнеха в този свят, щяха да намерят красота, истина и чудеса. Те щяха да открият, че вирусите рядко са смъртоносни, винаги неразбрани и всъщност се опитват да ни защитят. Причината глобалистите да са обсебени от „разпространението“ и „вирусите“ е, защото те искат да закрият всички форми на общуване и обмен на информация, които застрашават техния Нов световен ред.
„Всеки път, когато някой даде тъканна проба от ДНК, той влиза в правителствена база данни. Това е, за да ни контролират — казва Дейвид Расник. — Те не просто търсят вируса. Моля, сложете това във вашата статия.“
Технокрация
При ХИВ смъртното заклинание (код) първоначално дойде при хората под формата на два теста за антитела, наречени ELISA и Western Blot. Не тестове PCR — те дойдоха по-късно, за да се измери „вирусното натоварване“ и подчертано не трябваше да се използват за диагностициране на ХИВ. По-скоро, за да стресират хората относно техните „сурогатни маркери“, които бяха представени като показател за това докъде са стигнали в битката си срещу ХИВ. (Наистина ли хората трябваше да участват в „битка“ срещу ХИВ? Това беше въпросът за трилиони долара.)
Във всеки случай тези тестове не са изградени върху „златен стандарт“, което означава пречистване на действителен вирус. Пречистване означава, че патогенът е бил отделен от всички останали. Съоткривателят на ХИВ и Нобелов лауреат Люк Монтание каза в известно изявление пред журналиста Джамел Тахи:
„Повтарям, не го пречистихме.“
ХИВ никога не е бил „отделен от всичко останало“. Това беше и е лабораторен артефакт, набор от измъчвани в лаборатория антигени, около които е изграден „тест“ — тест, който разби безчет милиони животи, защото хората гледат телевизия и вярват на това, което им се казва. Те не са имали възможност да чуят какво казват Кари Мълис или десетки други реални учени за уж смъртоносния ретровирус, ХИВ.
Нищо не беше доказано, преди да бъде „общоприето“
Това беше превърнато в нормата на поведение, проправяйки пътя към ситуацията, в която се намираме сега. Глобален вирулентен комунизъм. Всички се страхувахме, че това ще се случи, но никога не сме мечтали, че ще изберат вирус на настинка. Коронавирус.
В началото на 90-те PCR влезе в популярна употреба, а Кари Мълис беше удостоен с Нобеловата награда за технологията през 1993 г. Най-просто казано, PCR е термичен цикъл, използван за създаване на милиарди копия на специфична ДНК проба, което я прави достатъчно голяма, за да може да бъде изследвана. Както правилно се казва на страницата на Уикипедия за PCR, PCR е „незаменим метод“ с „голямо разнообразие“ от приложения, „включително биомедицински изследвания и криминалистиката“. (Мой курсив.) Страницата продължава да казва, за мое неудоволствие, че едно от приложенията на PCR е „за диагностициране на инфекциозни заболявания“.
PCR е технология от типа „игла в купа сено“, която може да бъде изключително подвеждаща при „диагностицирането на инфекциозни заболявания“. Първият конфликт между тази революционна технология и човешкия живот се случи на бойното поле на СПИН и самият Мълис излезе на предна линия, оспорвайки PCR като диагностичен инструмент. През 1987 г. уважаваният раков вирусолог Питър Дюсберг от Бъркли обрече финансирането и кариерата си на смърт, като издаде предупреждение в една публикация, публикувана в Cancer Research, за ширещите се и произволни твърдения, правени около темата за раковите вируси, включително и за поне едно, за което той щеше да спечели Нобелова награда, ако не беше сам отхвърлил значението му.
Основният му аргумент беше, че синтезираният „вирус“ на Гало/Монтание, който после беше наричен ХИВ, е (както всички вируси от неговия клас) едва способен да зарази клетките. Той заразяваше толкова малко на брой клетки, че Дюсберг оприличи патогенния модел с абсурдната мисъл, че можете да завладеете Китай, като убивате по 3-ма китайски войници на ден. Просто нямаше достатъчно „виж ти!“ под формата на клетъчна смърт. „Това е вирус като гальовно коте“ — каза той. Дори каза, че няма да има нищо против да си го инжектира. (Само не, ако идва от лабораторията на Гало.)
С настъпването на PCR, индустриалният комплекс около ХИВ го военизира, за да твърди, че сега те могат да видят ХИВ в изобилие, а след това войнственият враг Питър Дюсберг беше разбит и повален. А Кари Мълис, самият той ХИВ-дисидент, се изправи в защита на Дюсберг и каза: „Не, той е прав.“
Проведох двучасово интервю с Дейвид Кроу
Канадският изследовател със специалност биология и математика е водещ на подкаста „Инфекциозният мит“ и президент на мозъчния тръст „Преосмисляне на СПИН“. Той изобличи на части проблемите с PCR теста, калибриран за коронавируса, много подробно, разкривайки ни един свят на невъобразима сложност и измама.
„Първото нещо, което трябва да знаем, е, че тестът не е двоичен/бинарен — каза той. — Всъщност не смятам, че въобще съществуват тестове за инфекциозни заболявания, които да са положителни или отрицателни.“
Следващата част от обяснението му е обширна и подробна, но нека минем набързо през нея:
„Това, което правят, е, че вземат някакъв континуум и те произволно казват, че тази точка е разликата между положителното и отрицателното.“
„Уха — казах си — това е толкова важно. Струва ми се, че хората си го представят за едно от двете неща: позитивен или отрицателен, нещо като тест за бременност. Или сте бременни, или не сте.“
„PCR е наистина производствен метод — обясни Кроу. — Започваш с една молекула. Започваш с малко количество ДНК и на всеки цикъл количеството се удвоява, което не звучи толкова много, но, ако удвоите 30 пъти, получавате приблизително милиард пъти повече материал, отколкото когато сте започнали. Така че като производствена метод е чудесен. Това, което правят, е да прикрепят флуоресцентна молекула към РНК, докато я произвеждат. Излъчвате светлина с една дължина на вълната и получавате отговор, получавате светлина, изпратена обратно с различна дължина на вълната. И така, те измерват количеството светлина, която се връща, и това е техният заместител за това колко ДНК има. Използвам думата ДНК. Има стъпка в RT-PCR теста, където преобразувате РНК в ДНК. Така че PCR тестът всъщност не използва вирусната РНК. Използва ДНК, но е сходна с РНК. Така че логично става дума за едно и също нещо, но може да бъде объркващо. Като например защо изведнъж говоря за ДНК? По същество, има определен брой цикли.“
Тук вече навлизаме в дълбоки води:
„В един документ — казва Кроу — намерих 37 цикъла. Ако не сте получили достатъчно флуоресценция в рамките на 37 цикъла, тестът се смята за отрицателен. В друга публикация границата е била 36. Тридесет и седем до 40 се смятат за „неопределени“. И ако сте попаднали в този диапазон, тогава сте направили повече тестове. Видях само два документа, които описват какъв е бил лимитът. Така че е напълно възможно различни болници, различни щати, Канада срещу САЩ, Италия срещу Франция, всички да използват различни стандарти за чувствителност към границата на теста за Covid. Така че, ако отсечете на 20 цикъла, всички биха били отрицателни. Ако отрежете на 50, всички могат да бъдат положителни.“
Помолих го да направи пауза, за да възкликна от удивление. И ето пак изпитах дежа-вю. Точно както в битката за истината относно ХИВ — на хората никога не им е било казвано, че „тестът за ХИВ“ има различни стандарти в различни страни, както и в самите страни, от лаборатория до лаборатория. Най-високо поставената граница (най-голям брой ХИВ протеини) беше в Австралия: пет. Най-ниско поставената беше в Африка: 2. В САЩ обикновено е 3-4.
Шегувахме се, че можете да се отървете от „диагнозата ХИВ“, като вземете полет от САЩ или Австралия до Африка. Но в продължение на много години „СПИН“ в Африка беше диагностициран без никакви тестове. Само чрез кратък списък от симптоми, които следват точно същите симптоми, характерни за повечето тропически заболявания — треска, кашлица и задух.
По типичния си тих канадски маниер, Дейвид пусна бомба в следващото си изявление:
„Мисля, че ако една страна каже: „Знаеш ли, трябва да прекратим тази епидемия“, те тихо биха изпратили бележка, в която се казва: „Не трябва да имаме прекъсване на 37-мия цикъл. Ако го поставим на 32, числото на положителните тестове ще спадне драстично. Ако и това не е достатъчно, добре, знаете, 30 или 28 или нещо подобно. Така можете да контролирате чувствителността на теста.“
Да, прочетохте това правилно.
Лабораториите могат да манипулират колко „случаи“ на Covid-19 има в държавата им
Така ли направиха ненадейно китайците, та случаите при тях изведнъж изчезнаха?
Друга причина, поради която знаем, че си имаме работа с фалшификации — продължи Кроу, — е от една забележителна серия графики, публикувани от някои хора от Сингапур в JAMA. Тези графики бяха публикувани в допълнителната информация, което е индикация, че никой не трябва да ги чете. И мисля, че авторите вероятно просто са ги сложили в кюпа, защото са били интересни графики, но не са осъзнали какво се разкрива в тях. И така, те бяха 18 графики на 18 различни души. И в тази болница в Сингапур правеха ежедневни тестове за коронавирус и бяха открили броя на PCR циклите, необходими за откриване на флуоресценция. Или ако не успеят да открият флуоресценцията до… 37 цикъла, те поставят точка в долната част на графиката, обозначавайки негативен резултат.
И така, в тази група от 18 души по-голямата част от хората преминаха от положителен резултат, което обикновено се чете като „заразен“, към отрицателен, което обикновено се чете като „незаразен“, и обратно към положителен — заразен отново. Та, как да интерпретираш всичко това? Как ще имаш тест, ако тестът действително е, знаеш, 100% положителен за откриване на инфекция, то тогава отрицателните резултати трябва да са грешни? И така, един от начините за решаване на проблема е да преместиш точката от 37, да кажем, на 36 или 38.
Можеш да местиш броя на циклите. Това е произволно разделение нагоре или надолу. Но няма гаранция, че ако го направиш, няма да имаш същия проблем. Просто, вместо да преминаваш от 36 цикъла до неоткриваема инфекция, и обратно на 36 или обратно на 45, можеш да преминеш от 33 до неоткриваема, до 30 или нещо подобно. Нали?
Така че не можете да разрешите проблема, като промените това произволно бинарно разделение. И така, по принцип това казва, че тестът не открива инфекция. Защото ако откриваше зараза, и ако сте заразени, а след това сте незаразени, а сте в болница с най-добрите противоинфекциозни предпазни мерки в света, как тогава се инфектирахте отново? И ако сте излекували инфекцията, защо не сте имали антитела, които да ви спрат да се инфектирате повторно? Ето защо няма обяснение в мейнстрийма, което да обясни тези резултати. Ето защо смятам, че те са толкова важни.
Не можех да повярвам на ушите си. И въпреки това можех. Опитвали ли сте се някога да прочетете съпътстващата информация към PCR теста за коронавируса? След известно време започвате да усещате, че техно-жаргонът е някакво заклинание или лош сън. Чужд език от друго измерение, който не би могъл — каквото и да е друго да е предназначението му — да помогне на един човек да има по-добър живот. Това не е „английски“. Не знам какво е.
Често цитирам „Алиса в страната на чудесата“ напоследък — сподели Дейвид, — защото това е единственият начин да схвана ситуацията. Алис каза: „Понякога мога да повярвам в шест невъзможни неща преди закуска!“
Един от начините за разграничаване на истината от измамата в съвременната „наука“ е да се проследи какво бива отстранено. Например, казва ми Дейвид, в PubMed от Китай имаше едно резюме на английски, което изкара целия COVID индустриален комплекс за тестове неоснователен и абсурден.
Имаше известна китайска публикация, в която беше изчислено, че ако тествате хора без симптоми, до 80% от положителните резултати може да се окажат фалшиво положителни. Това беше нещо шокиращо, толкова шокиращо, че PubMed трябваше да изтегли резюмето, въпреки че китайската публикация изглежда все още е публикувана и налична. Всъщност един приятел направи първоначалния превод. Преведох го на английски и това е наистина стандартно изчисление на това, което наричат положителна прогнозна стойност. В общи линии резюмето казва, че при асимптоматични популации вероятността положителният тест за коронавирус да бъде истински положителен е само около 20%. 80% ще бъдат фалшиво положителни.
„Това не означава ли, че тестът не означава нищо?“ — попитах.
Китайският анализ е математически анализ, стандарт, стандартизиран анализ, който е правен милион пъти преди това. Няма причина за оттегляне на доклада по каквато и да е причина. Няма нищо драматично в този доклад. Това е един наистина скучен анализ. Просто те направиха стандартния анализ и казаха, че в някои популации, според тях, 1% от населението всъщност са заразени хора. Бихте могли да имате 80% фалшиво положителни. Не, те не биха могли да направят истински анализ на фалшивите позитиви по отношение на определянето дали тестът е правилен или не, защото това изисква златен стандарт и единственият златен стандарт е пречистване/изолиране на вируса.
И така, ние се връщаме към факта, че вирусът не е изолиран. Ако можете да пречистите вируса, тогава бихте могли да вземете сто души, които са тествани положително и бихте могли да търсите вируса в тях. И ако сте намерили вируса в 50 от сто, а не в останалите 50, можете да кажете, че тестът е точен само 50%. Но нямаме как да го направим, защото все още не сме пречистили вируса. И не мисля, че някога ще го направим.
Дейв Расник е имал обмяна на информация с Дейвид Кроу за това и се съгласява:
„Доколкото ми е известно, те все още не са пречистили този вирус.“
В предишно интервю, което направих с него преди няколко седмици, той каза следното за PCR тестовете и грешките в мисленето, че малкото е повече или че по-малкото е по-добро, или че „по-чувствителното“ означавало по-точно:
Това е като пръстови отпечатъци. С PCR разглеждате само малък брой нуклеотиди. Гледате мъничък сегмент от гени, като пръстов отпечатък. Когато имате редовни отпечатъци на хора, те трябва да имат точки за потвърждение. Има части, които са общи за почти всички пръстови отпечатъци, и това са тези общи части в коронавирусите, които разпознава PCR тестът. Те могат да имат частични вериги, но ако сте взели само няколко малки проби от пръстови отпечатъци, ще излезете с много сегменти от РНК, за които не сте сигурни, че имат нещо общо с коронавируса. Те все пак ще се покажат в PCR теста. Можете да слезете до нивата, в които биологично е без значение, и след това да го усилите трилион пъти.
Праймерите са това, което знаете. Вече знаем „струните“ на РНК за семейството на коронавирусите — регионите, които са стабилни. Това е в единия край. След това поглеждате в другия край на региона, това се отнася за всички коронавируси. Китайците решиха, че има регион в онези стабилни райони, който е уникален за техния вариант на коронавирус. Правите PCR, за да видите дали това е вярно. Ако е наистина уникален, тестът ще покаже. Но те използват SARS теста, защото всъщност нямат такъв за новия вирус.
„SARS обаче не е вирус, заради който светът беше превърнат в затвор“ — вметнах.
Точно така. PCR за диагностициране е голям проблем — продължи той. — Когато трябва да го усилите чрез този огромен брой цикли, това генерира огромно количество лъжливи положителни резултати. Отново съм скептичен, че PCR тестът някога може да бъде верен.
Кроу описа случай в научната литература за една жена, която била в контакт с подозрителен случай на коронавирус (в Ухан). Смятали я за нулевия пациент:
Поради това, тя беше важна за предполагаемата верига на предаване на инфекцията. Тествали са я 18 пъти, различни части на тялото, като нос, гърло — различни PCR тестове. 18 различни теста. И тестовете били отрицателни всеки път. И тогава те, поради епидемиологичната ѝ връзка с другите случаи, казаха: „Смятаме я за заразена.“ И така, те са имали 18 отрицателни теста, но я обявиха за заразена.
А защо беше важна? Е, имаше само още един човек, който теоретично можеше да предаде вируса, ако най-първият пациент, извън семейството, беше именно този, когото те смятаха за такъв. Но второ, тя имаше същите точни симптоми като всички останали. Нали? И така, четирима души в семейството заболяха с температура, кашлица и главоболие, умора и всички тези „големи“ симптоми. Така че, ако тя може да получи тези симптоми без вируса, тогава бихте могли да кажете: е, защо не може симптомите на всички останали да се обяснят с това, каквото има и тя? Искам да кажа, може би те са яли лоша морска храна или нещо подобно и така всички са се разболели, но това няма нищо общо с коронавируса. Но тъй като трима от четиримата бяха тествани положително, тогава те всички бяха броени като заразени в тази публикация.
Друго интересно нещо е, че те направиха много тестове. Първият човек в списъка на тестваните хора беше положителен на три от 11 теста. И така, отново взеха проби от носа и гърлото, и знаете ли, различни методи и всички подобни неща. И получиха 11 отделни теста и само три бяха положителни. И разбира се, всичко, което е нужно, за да бъдете причислен към заразените, е един положителен тест. Може да тестват 20 пъти и ако само веднъж излезе положителен тест, значи сте заразен. Така че явно положителният резултат е „смисленият“. А отрицателните резултати… не толкова.“
Попитах Кроу:
Какво би казал Кари Мълис за тази експлозия на PCR безумие?
Съжалявам, че той не е тук, за да защити собствената си технология — отвърна той. — Кари не измисли тест. Той измисли много мощна производствена техника, с която се злоупотребява. Къде са най-добрите приложения за PCR? Не и в медицинскана диагностика. Той знаеше това и не пропускаше случай да го каже.
Разговорът ни обхвана много различни теми и смятам да публикувам цялото аудио интервю. Попитах Дейвид какво мисли, че се случва сега, на най-основното ниво.
Не мисля, че те разбират какво правят — отговори той. — Мисля, че е извън контрол. Те не знаят как да приключат с това. Това е, което мисля, че се случи: те изграждаха една пандемична машина в продължение на много години и както знаете, имаше пандемично упражнение скоро преди да започне цялото това нещо.
Просто искам да посоча кой е спонсорирал тази симулационна конференция, 6 седмици преди първата новина да избухне от Ухан – намесих се аз. – Това бяха Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, Центърът за здравна сигурност на Джон Хопкинс и Световният икономически форум. Между другото, всички статистики, проекции и модели, които виждате в медиите, излизат от Джон Хопкинс.
Точно така. Та, тази красива пандемична машина прилича много на… нека използваме аналогия със самолетен симулатор. Както пилотите се тестват на авиационния симулатор. Така че, ако летите в истински самолет и чуете силен удар и видите дим, идващ от двигателя от дясната страна, това вероятно е първият път, когато пилотът някога е бил в самолет с отказ на двигателя. Но той е тествал този сценарий 25 пъти на симулатор за самолети. Така че той знае точно какво да прави, без да му бъде казано. Той преминава през процедурата. Не е нужно да мисли, той просто прави стъпките, на които е научен чрез самолетния симулатор и успешно приземява самолета с един двигател. Значи, един пандемичен симулатор е точно такъв. Сядате на компютъра, виждате вируса да обикаля света, хммм, и си казвате: Добре, това, което трябва да направим, е да облечем всички в защитно облекло.
Следваща стъпка: Трябва да подложим на карантина всички, които са положително тествани. Трябва да направим социална изолация. — Това е математически модел. И накрая винаги печелите, нали? По този начин в крайна сметка добрите момчета печелят, а пандемията е победена. Но никога, никога не е имало истинска пандемия, откакто са създали тази машина. Така че имате тази огромна машина, има един червен бутон върху нея и ако някога откриете да започва пандемия, натискате червения бутон.
Не знаем какво точно се е случило, но мисля, че китайското правителство беше смутено, защото бяха обвинени в прикриване на пандемия. Те казаха: Добре, знаете, ние искаме одобрението на нашата медицинска система на Запад, така че ще натиснем проклетия червен бутон. — И го направиха. И последва всичко останало. Проблемът е, че симулацията никога не е била базирана на реалността.
В друга част от нашия разговор той каза нещо незабравимо:
„Значи, погледнато в същината, ние сме превзети от медицинските талибани, ако предпочитате друга аналогия.“
Аз го притиснах за последен път:
„Дейвид, в заключение завършете това изречение: PCR тестът за коронавирус е толкова добър, колкото…“
Отговорът му ме разсмя. Не знаех, че все още мога да се смея.
„Той е толкова надежден, колкото теста на сциентологията, който открива вашата „истинска самоличност“ и след това ви казва, че трябва да дадете всичките си пари на сциентологията.“
Автор: Селия Фарбер
