В България редовно се говори за „туризъм“. Почти всеки ден се изброяват цифри и проценти. Не се знае кога точно започва сезона, защото хотелите са полупразни. Резервациите – хилави. Имаме си обаче министър и министерство на туризма.
В съседна Гърция, за разлика от нас – ври и кипи. Лавина от резервации! Логично е. Малък пример – как се прави реклама за пътуване в определена дестинация? В някои улици на столицата на Франция всеки трети ресторант е гръцки.
Е, готвачите може да са сенегалци, но прилагателното „гръцки“ се простира щедро пред очите на минувачите и в деня на взимане на решение, дестинацията Гърция идва автоматично на дневен ред.
Излишно е някой хотелиер или ресторантьор да се вайка за провала на туристическия сезон, който се задава.
„Всеки сърба, каквото си дроби!“ По стените на българското посолството в Париж понякога има афиши. Французите обаче не ядат афиши, а „Суфлаки“! Български ресторанти – няма.
Ние си имаме министерства…
