Кюфтетата са дар от боговете – открити са рецепти за тях в антични китайски, арабски и римски текстове. Най-старата рецепта за кюфтета е открита в текстове от 221 г.пр.Хр. в Китай.
В I век сл. Хр. пък са открити различни версии на кюфтетата в „Апициус“ – Римска готварска книга. През 1880 емигранти от Италия запознават САЩ със спагетите и кюфтетата.
На всеки език има различна дума за кюфтета: на датски са фрикадели, на арабски – кофтех, на италиански – полпетте, а в мексиканската кухня са познати като албондигас. Каквото и да е наименованието обаче е сигурно, че тези апетитни топки от мляно месо и различни подправки, са обичани от всички.
Всяка култура има свой собствен прочит за направата им. Те могат да са направени от телешко, свинско, говеждо и пилешко месо, но също така и от риба, както и вегетариански.
“Едно от характерните неща е, че вкарваме сушени плодове в каймата на кюфтетата. Има свински кюфтета със сушена боровинка, със стафида. Има също панирани кюфтета с цедено кисело мляко, има и телешко кюфте с ананас.
Най-странният продукт е сладолед с кюфтета, който представлява сладка фунийка от сладолед, намазана със сос от сирена и кюфтета с боровинки, като се добавя и яйце. Доста странно изглеждащо е за кюфтета”, казва Иван Николов – собственик на най-емблематичното място за кюфтета в София.
Най-стандартното кюфте е т.нар. софийски стандарт – обикновено свинско кюфте с лук магданоз и подправки на скара. Традиционни са и домашните пържени кюфтета, както и нервозно кюфте, което обаче е с люта чушка. За вегетарианците пък има кюфтета от тиквички, както и класически картофени кюфтета.
Чуйте повече в разговора на Мария Бояджиева.
