След като достигнахме до пределите на хаоса със самостоятелните решения на РЗИ-тата по места в духа на Бойковото разпореждане „да затварат квото искат“, закономерно се стигна до „централно изключване“ до 1 април.
Стандартната формула в търсене на истината за всяко безобразие е простичка – глупост или корист. При нас симбиозата между двете е респектиращо здрава.
На 1 април ще ни пуснат да се посмеем – кой на мерките, кой на себе си. На 2-ри ще се напием, ама в кръчма, отворила за няколко дни.
На 3-ти ще потънем в размисъл, защото така е по закон, а ние сме съвестни граждани.
И на 4-ти някой ще иде „да им гласува“.
После пак ще ни затворят.
„А може. По-иначе може“, казваше поетът от Банско. Наистина може.
Стига да се мислеше „националноотговорно“, както обичат да се изразяват от една политическа сила – радетел за връщане на казармата, още не е късно за следното:
На извънредно заседание на Народното събрание да се реши да няма избори, а в деня за размисъл „Барометър България“ да проведе свое проучване. Организацията е доказала своята обективност и обществеността може да ѝ се довери безрезервно.
Резултатите от проучването трябва да бъдат обявени за официални изборни резултати, като лично проф. Михаил Константинов ги обяви в ефир.
Така животът и здравето на хиляди хора ще бъдат съхранени с още няколко часа или дни, а политическата криза ще бъде избегната поради абсолютното мнозинство на ГЕРБ, което ще имаме след социологическото проучване.
В един друг свят и в друг живот може би ще гласуваме и по пощата. Но в настоящето този вариант не е удачен. Логично дебатът за него приключи преди да е започнал. Всички страни бяха наясно, че пуснатите по пощата бюлетини за вота на 4 април щяха да пристигнат съвсем навреме, но за президентските избори.
Какво ни чака ли? Ако историята се повтаря като фарс, Мутафчийски трябва да избяга от карантината си в Банско, а Владо Каролев сутрин ще ни чете броя на заразените по телевизия „Тянков“.
И така – до колективния имунитет.
