Варненката Славена Петкова успя да прикове вниманието на обществеността с една много интересна и дръзка модна линия, провокирана от познатите на всички шахматни найлонови торбички. Озаглавила е темата на модната си линия „Шах серия 25 плюс“ и главен герой е масово произвежданата едноименна найлонова торбичка. Чрез работата си, която Славена определя като съвременно изкуство, иска да придаде стойност на тази култура, изпълвайки я с нов смисъл. Като част от проекта „Шах серия 25 плюс“ младата варненка проучва използването на масово произвежданите едноименни български торби и документира резултатите и наблюденията си от процеса във фотокнига и капсулна колекция.
„Ние виждаме само мрак, който танцува в проблясъците на златната торбичка. Някои от хората изглеждат комично, уловени в стоп кадър, но ние не им обръщаме внимание, обсебени да открием торбичката“, споделя в рецензия актрисата Ива Тодорова за работата на Славена. Интересното е, че шахматната торбичка не отива на нищо, естетически тя не е издържано допълнение на облеклото или индивида. Но много силно отива и подкрепя тази принципна безнадеждност, присъща на века, на държавата. Шах и мат в злато и сребро, без да знаем кой е създал този щрих, точно както не знаем откъде идва конкретната тъга на всеки един от участниците в проекта, но го разбираме и му съчувстваме заради познатото и нам усещане за безнадеждност“, допълва Тодорова.
„Независимо от пространство, място, географско разположение или пък климатични условия един мотив, един своеобразен знак пътува навсякъде. Той е и на улицата, и на автобусната спирка, и на излизане от магазина; понякога хванат под ръка, друг път почиващ на пейката на автобусната спирка, друг път прилежно покриващ някоя покупка. Няколко квадрата, отпечатани на найлон обикалят страната, често пъти в многократна употреба, далеч от първия път, в който са видели бял свят. Много тоталитарни режими биха завидели на толкова лесно и доброволно разпространение на един знак, който обаче не е свързан с никакво послание. Някакви си квадрати не носят информация за нищо. Това не е символ на удоволствие, протест, забрана. Не е дори някакъв артефакт, изваден от своя контекст. Ако окото на Славена Петкова не беше уловила физическото, а и социално разпространение на тази щампа, отпечатана вероятно върху милиони найлонови торбички, то вероятно ние щяхме да сме все още слепи за всепроникващата и безкритична сила на пазара“, споделя в рецензия режисьорът Петър Денчев.
„Тази щампа всъщност служи за маркировка. Носиш ли този знак, значи рано или късно си бил дамгосан от някоя продавачка, която е сложила нещо в това парче найлон. Маркиран веднъж, вече е удобно да се вмъкнеш сред останалите и да приложиш своята универсална придобивка и в разни утилитарни занимания и цели – можеш да слагаш по нещо, което ти трябва за работа; сандвич, някой друг банан, стар вестник с не докрай решена кръстословица. Можеш да скриеш и бутилка водка на излизане от магазина, да увиеш обувките, които трябва да занесеш на поправка. Бавно, но сигурно решаваш, че пазарът работи за теб. Ти и той сте едно. Дори нещо много повече. Създадени сте един за друг. Докъде бихте стигнали?“, добавя Денчев.
Какво е провокирало Славена Петкова да изследва феномена на торбичката със шахматния мотив, какви въпроси си задава, каква е концепцията ѝ и какво иска да предаде чрез нея? Чуйте от репортажа на Нина Милошевич.
27 април е Световният ден на дизайна. Той се отбелязва за пръв път през 2006 година в САЩ, след решение на Професионалното обединение на дизайнерите. Дизайн се нарича естетическото и ергономично комплексно свойство на дадено изображение или изделие на приложното изкуство или промишлеността. В разширен смисъл засяга и конструкцията на дадено изделие.
Не бива да се бърка с пълното значение на оригиналната дума design на английски език в смисъл на (основно) проект (архитектурен, строителен или друг), план, скица, чертеж и (разширено) модел, конструкция, композиция. Масово в България е възприето значението на думата „дизайнер“ като творец – приложник, който оформя естетиката или ергономията на произведение на изкуството с функционална стойност, изработвайки дизайнерски проект. Този проект може да засяга или описва и конструктивни, технологични или други страни на изделието. Работата на дизайнера по определен проект започва с получаване на задание, което поставя определени параметри на проекта, продиктувани от технически, маркетингови или други сфери.
Видовете дизайн са промишлен, интериорен, моден, мултимедиен, графичен, уеб дизайн.