Преди седмица станахме свидетели на класически протестен вот. „Патериците“ на Борисов в предния парламент бяха наказани с червен картон от избирателите, жестоко пострада и самата партия ГЕРБ, простила се със стотици хиляди избиратели и немалко депутатски места. Покрай управляващите го отнесе и Столетницата, неприпозната като алтернатива от избирателите.
Нито една социологическа агенция не позна второто място на „Има такъв народ“. Всички се застраховаха, че ситуацията е чрезвичайна и нищо не можело да се прогнозира. Да, ама въпреки това слагаха БСП на второ място и чак тогава даваха ред на хората на Слави.
Новите мераклии за власт трябва да са наясно, че протестен вот не се повтаря. Колкото депутати – толкова. Ако не могат да сглобят правителство, човекът с джипа декларира, че партията му е в прекрасна кондиция. Отиването на нови избори ще е чудовищна грешка. Независимо кой ги организира.
Всички декларират, че ще подкрепят кабинет на новите играчи по две причини – хем да се направят на националноотговорни, хем с надеждата, че новото правителство ще се издъни тежко и зрелищно.
И тогава ще се завърнат. Не на бял кон. Аман от този бял кон. Има си джип, защо се правим на ударени.
