В българската държавна енергетика има няколко компании, които стоят на трупчета редица години, въпреки че е очевадно – те няма да започнат да работят. Защото става въпрос за проектните компании по мащабни енергийни проекти, на които е сложен кръст преди повече от десетилетие и отдавна е ясно, че няма шанс някога да се случат. Това се посочва в разследване на Георги Велев за 3е-news.net.
Нефтопроводът „Бургас – Александруполис“ се провали, дружеството остана и още харчи
Най-дълга история стои зад проектната компания „Бургас – Александруполис“. Дружеството трябваше да отговаря за изграждането на петролопровод, който да заобикаля Босфора и Дарданелите и да позволява на руски петролни продукти да се продават директно от Средиземно море. В Бургас трябваше да бъде изграден приемен терминал, а в гръцкия град Александруполис петролът да се натоварва отново на кораби. Проектът не се осъществи, но създадените проектни дружества останаха и носят със себе си наследство от дългове, като държавата (данъкоплатците) харчи ежегодно пари за издръжката му.
Последният известен финансов отчет на Проектна компания „Бургас – Александруполис“ е за второто тримесечие на 2020 г. Поради законова дупка в момента няма яснота как и кога държавните дружества ще започнат да подават своите финансови отчети. До момента данните се публикуваха от Министерство на финансите, като сега се очаква Агенцията за публичните предприятия и контрол да поеме тази задача. Тази задача е вменена на АППК след приемането на Закона за публичните предприятия.
Проектната компания „Бургас Александруполис“ е еднолично държавно дружество, в което министърът на финансите упражнява правата на държавата. Дружеството е акционер в международната проектна компания „Транс Болкан Пайплайн Б. В., регистрирана в Амстердам, Холандия, като притежава 24.5% от капитала ѝ.
Международната компания е създадена през 2008 г. по силата на Споразумение между правителствата на Русия, България и Гърция за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода. Останалите акционери в компанията са руски консорциум между „АК Транснефт“, „Роснефт“ и „Газпром нефт“ – 51%, обединение „Хелпе-Траки А.Е.“, Гърция – 23.5% и гръцкото правителство – 1%.
Въпреки че петролопровод между Бургас и Александруполис едва ли някога ще има, тази компания и в момента продължава да съществува. Според последните известни данни към 30 юни 2020 г. българската проектна компания има непокрита загуба от общо 24,6 милиона лева. Тя е формирана от загубите от дейността ѝ през предходните финансови години. Активите на компанията са за общо 484 хиляди лева в банкови сметки, от които 360 хиляди лева са блокирани в Корпоративна търговска банка.
От данните става ясно, че компанията-майка в Амстердам – „Транс Болкан Пайплайн Б.В.“ вече е била ликвидирана през 2019 г. от фирмата – ликвидатор C-CORP. В компанията работи един човек, който е генерирал 28 хиляди лева разходи до средата на 2020 година. Иначе дружеството има Съвет на директорите, съставен от трима души – Александър Гаргов, Невелина Колева и Генко Василев. Изпълнителен директор е г-н Гаргов. „Ръководството на „Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис“ ЕАД подготвя документи за стартиране на процедура по ликвидация на дружеството“, е записано в последния известен финансов отчет.
Няма „Южен поток“, проектната компания за проваления проект „работи“ и днес
Другото любопитно дружество, по което държавата също направи значими разходи, е „Южен поток България“ АД. Проектът „Южен поток“ предвиждаше изграждането на нова газопроводна система за транспортиране на природен газ от Русия до европейския пазар с капацитет от 63 млрд. кубични метра на година. Газопроводът трябваше да излиза на българския бряг в района на варненската местност „Паша дере“ южно от кв. Галата. За сухоземния маршрут на газопровода се предвиждаше да се използва трасе Варна – Провадия – Расово до сръбския град Зайчар. По това трасе впоследствие бе изграден част от проекта „Балкански поток“.
Дружеството „Южен поток България“ АД бе учредено през декември 2010 г. с акционери 50% БЕХ ЕАД, 50% ПАО „Газпром“).
В хода на подготовката за строителна фаза през юни 2014 г. Европейската Комисия инициира процедура по нарушение спрямо България, свързано с проекта. На 1 декември 2014 г. правителството на Руската федерация и ръководството на ПАО „Газпром“ обяви в публичното пространство прекратяването на проекта „Южен поток“. Самият президент на Руската Федерация Владимир Путин обяви, че България е пропуснала приходи от 400 млн. евро на година след отказа си да реализира проекта. Тогава дори имаше намерения „Газпром“ да си потърси правата в съда за пропуснатите ползи от неосъществения проект.
През септември 2015 г. акционерът ПАО „Газпром“ уведоми „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД, че счита проекта „Южен поток“ за прекратен, във връзка с което акционерите започнаха уреждане на отношенията си по проекта, става ясно от финансовия отчет на Българския енергиен холдинг тогава.
И в наши дни обаче компания „Южен поток България“ продължава да съществува. Акционери в компанията с равен брой акции са Българския енергиен холдинг и „Газпром Трансгаз Краснодар“. В края на 2019 г. капиталът на компанията е намален драстично до 19 880 акции с номинална стойност от 1000 лева всяка. Тогава е решено и Жаклен Коен /доскоро шеф но държавния енергиен холдинг БЕХ/ да влезе в Борда на директорите на „Южен поток България“.
От предоставените данни в Търговския регистър става ясно, че освен Коен в Съвета на директорите на компанията влизат Игор Елкин (изпълнителен директор), Борис Тодоров (изпълнителен директор), Меглена Маджарова и Дмитрий Хандога. Последният в момента е заместник-началник на отдела за външна икономическа дейност на „Газпром“ и участва в изграждането на „Турски поток“. На това извънредно общо събрание е сключено споразумение за уреждане на взаимоотношенията между БЕХ и „Газпром“. Мандатът на директорите на компанията пък е продължен до 25 април 2024 година.
Компанията е генерирала загуба от 1,64 млн. лева за 2018 г. Година по-рано пък загубата е била за почти 25,2 млн. лева, става ясно от информацията в Търговския регистър.
За проекта бяха ангажирани редица световни компании като бяха дори доставени част от тръбите за изграждане на подземната част от газопровода. Бяха доставени и разтоварени край Варна тръбите за газопровода. Всички тези разходи – неофициално се говореше за 600 млн. лв., включително по уреждането на отношенията с акционерите и неустойки, не е ясно до момента как са разплатени и дали това няма да доведе до нов търговски спор между България и Русия.
Неосъществената „Горна Арда“
Третото подобно дружество, което продължава да съществува под крилото на БЕХ, е „Хидроенергийна компания „Горна Арда“ АД. Дружеството е замразено от 2017 г. след решение на австрийския акционер EVN AG. Оттам припомнят, че акционерното споразумение между EVN и НЕК за създаване на компания, която да изгради и експлоатира хидроенергийна каскада „Горна Арда“, бе подписано на 19 юли 2010 г.
Дружеството отчита загуба от 1000 лева за 2019 г., става ясно от данните в Търговския регистър. Според главния акционер EVN при текущата ситуация в България не е възможна реализацията на този проект, става ясно още от отчета. При нормализиране на процесите в сектор „Енергетика“ и икономическата среда, компанията декларира своята готовност да продължи проекта.
Другият акционер в проекта е НЕК, която притежава 24 на сто от капитала. Капиталът на компанията е 58 хиляди лева, а активите ѝ са за 143 хил. лева. В управителния съвет на дружеството участват трима души: председател е Марио Нидерволфсгрубер, заместник-председател е Анни Христова, а член е Гюнтер Вайлцер. В Надзорния съвет на компанията председател е Фридрих Земанек, заместник-председател е Анастасия Маркова, а член на Надзора е Хелвиг Юберакер.
