Доц. д-р Момчил Дойчев, политолог, съпредседател на Атлантическия съвет на България
Трети март не може и не трябва да бъде наш национален празник защото:
1. Руската империя подписва на 3-ти март 1878 предварителен договор за мир с Османската империя, а не окончателен мирен договор, признат от всички велики сили.
Този договор е всъщност протокол за предварителен мир, проектодоговор, който няма никаква международно-правна стойност.
2. Подписването на протокола в Сан Стефано става без никакво българско участие. Никой не се допитва до български представители.
Руската империя не допуска българи да присъстват нито на 3-ти март в Сан Стефано, нито в Берлин през юли същата година, когато се сключва истинският международен договор за мир.
3.Честването на 3-ти март 1878 г. утвърждава един фалшив национален блян по неосъществимия и неосъществим мит за „Сан Стефанска България“. Тази България е очертана с оглед на чужд стратегически интерес и няма нищо общо с възрожденския идеал за „целокупна България“.
4. Митът за „Сан Стефанска България“ подменя идеала за „чиста и свята република“. Той е особено вреден днес, когато патриотарството и безмозъчният популистки национализъм се опитват, за съжаление често успешно, да подменят демократичния патриотизъм и републиканския идеал.
5.Трети март утвърждава преклонението пред чужда държава, утвърждава българския комплекс за малоценност пред нея, затвърждава мита за „двойната освободителка“, към която трябва да изпитваме само вечна признателност и коленопреклонение.
6. Митът за трети март разделя трагично българската нация, възражда отвратителния комплекс на малоценност на българите и не само няма нищо общо с идеалите на българското Възраждане, но и коварно ги подменя.
7. И до днес 3-ти март разделя българите на „русофили“ и „русофоби“, митологически обосновани идеологеми за ценностно разделение на българското общество. Това разделение се поддържа от антибългарското русофилство като „грубо политическо суеверие, което води до национално предателство и погром“.
По ирония на историята датите 19-ти февруари/3-ти март по стар и нов стил си приличат по своя трагизъм. На едната русофилите „честват“ обесването на Левски, а на другата „безсрочната руска окупация на България“.
Това просто не може да продължава, ако искаме да сме свободна и независима държава.
