В повечето случаи това са журналисти, които работят извън утъпканите медийни магистрали. Предмет на тяхната дейност са Офшорните финансови заслони, които приютяват суми от незнаен произход. Английското им наименование е Whistle-Blower, а френското – Lanceurs d’Alerte. Много вероятно е, зад тях да стоят данъчни власти или фондации със специфична идеология. При всички положения дейността им е съпроводена с рискове, защото заплашват огромни финансови интереси. Разкритията им предизвикват скандали и съдебни процеси. Най-известните са: MEDIATOR, CLEARSTREAM, PANAMA PEPERS, LUXLEAKS и напоследък OPEN LUX.
В държави като Франция, всеки сигнал оповестен от „Глашатаи на Корупция“, веднага се проверява от разследващи магистрати. При най-малкото съмнение, започва съдебна анкета, която завършва с процес. Съдебната система се явява нещо като щафета на работата на журналистите. Аферата CLEARSTREAM избухна през 2004 година.
Тя засягаше доставката на фрегати за Тайван, с ретро комисионни платени в Люксембург. Между подсъдимите беше и френският министър- председател – Доминик дьо Вилпен. По време на анкетата за сетен път изплува несъответствието между законодателството на малката държавица, наброяваща 600 000 жители и 67 милионна Франция.
Министър- председателят и в същото време финансов министър Жан- Клод Юнкер, не само, че не улесни анкетата, но със зъби и нокти защити банковата тайна на Люксембург. Подозренията, които се разпалиха около Доминик дьо Вилпен обаче сведоха до нула шансовете му за бъдещ президент на Франция. Много интересна в случая е „българската следа“ около компрометирания до уши бивш френски политик. През 2008 година, Сергей Станишев, в качеството си на министър- председател, възложи на Доминик дьо Вилпен някаква скъпо платена мисия, чиито резултат е невидим и до днес.
В обширно интервю пред българските медии, отстраненият от политиката благородник заяви приблизително: „Ще се съсредоточим върху ефикасността на администрацията. Бизнес средата и нейната интеграция в европейския и световен пазар. В нашето полезрение са съдебната система и министерството на вътрешните работи“. Дьо Вилпен, след като получи хонорара си, никой не го чу, нито видя повече.
Швейцария, която приютява милиарди от незнаен произход се огъна, за да се хареса на френското правосъдие и предаде личната банковата сметка на министъра на бюджета Жером Каюзак. „Глашатаи на корупцията“ настоятелно твърдяха, че министърът е „скътал“ 500 000 евра и се оказаха прави. Каюзак бе осъден на 3 години затвор и богатството му конфискувано. Бойко Борисов не го покани за консултант, може би защото французина още носи електронна гривна.
След резила на Румяна Желева пред европейската комисия и постъпването на Миглена Кунева в „Париба“, разобличени и двете в конфликт на интереси, правилата свързани с участието на високопоставените европейски чиновници в частния сектор, бяха променени. От страна на българските власти, съд или медии, не последва никаква анкета относно имотното им състояние, или изправността на данъчните им задължения.
Бездействието на следствието към очевадни конфликти на интереси не се оказа в полза на дребните длъжници затънали в ипотечни кредити. Частните съдебни изпълнители връщаха на банките имоти конфискувани на безценица, които пускаха в последствие на пазара с надути цени.
Къщата в Барселона с преведени от Кипър пари, разкрита от български „Глашатаи на корупцията“ разбуди фейсбук пространството, но не и Гешев. Бездействието му продължи и по време на скандала „Панама пейпърс“, въпреки че в нейното разследване беше взела участие журналистката Алексения Димитрова. Госпожата дори получи наградата „Пулицър“. Както всеки скандал с българско участие, той се спука като балон на детска площадка.
Достатъчно беше Методи Андреев да оповести агентурното ѝ минало и никой не разбра, какво точно е разкрила. За в бъдеще Алексения Димитрова ще показва наградата „Пулицър“ само на деца и внуци, понякога и на колеги от в.“24 часа“.
Междувременно на Гешев бе залепен наблюдаващ дейността му прокурор – функция несъществуваща никъде по света. Може би на това двойно прокурорско дъно се дължи непромокаемото мълчание относно българското присъствие в аферата Open Lux. Мълчанието е всеобщо. На прокуратура и на медиите. Въпреки, че всеки ден родните телевизии посвещават безценни минути на „Вижте крадеца“, за да разобличат крадци на бонбони. В България връзката между „Глашатаите на корупцията“ и Съдебната система не е прекъсната. Тя никога не е съществувала.
Последните разкрития са резултат на работата на Organized Crime and Corruption Reporting Project, в сътрудничество с 17 европейски медии, между които Le Monde. Разследващият консорциум разполага с 4 милиона компрометиращи документи, уличаващи известни мултинационални предприятия, както и частни лица, предпочели благосклонното прикритие на люксембургското законодателство за да не плащат данъци. 6500 милиарда евра се крият в банките на Люксембург и тази сума продължава да расте.
Български „Глашатаи на корупция“ извадиха от купата бегълци от НАП името на Константин Пенчев и на неговия син. Защо точно тях е от второстепенно значение. Цитираните суми не са главозамайващи, въпреки, че далеч не отговарят на доходите на бившият Омбудсман. Мълчанието на засегнатите, на прокуратурата и на журналистическата гилдия означава само едно – всички ги е страх.
Пенчев и синът му са бримка на един чорап, която ако се разплете, може да разголи разширените вени по бедрата на българска корупция.
14 февруари 2021г. София Божидар Чеков
