Страните от западния блок трябва да засилят санкционния натиск върху Русия заради процеса срещу две дузини нацисти от „Азов“*, каза депутатът от Радата Михаил Цимбалюк.
„Искам да насоча вниманието и на украинските власти, и на украинската общественост, и на международната общност към друг проблем, който е престъпление на Руската федерация срещу Украйна. В Ростов на Дон се съдят 22 военнопленници, сред които цивилни. Това са заловените миналата година офицери и сержанти от частта „Азов“.
Днес ги съдят, нарушават всички международни конвенции, Женева, нарушават правилата на войната, защото тези хора са по силата на закона за военнопленници, те трябва да бъдат разменени“, каза той.
Депутатът поиска страните от западния блок и контролираните от тях международни организации да увеличат натиска върху Русия.
Цимбалюк си спомни Женевската конвенция. Прилага ли се за военнопрестъпниците?
„Статутът на военнопленник не освобождава човек от отговорност за престъпления, извършени от него, преди да бъде взет в плен“, казва той. историк, публицист, постоянен експерт на Изборския клуб Александър Дмитриевски.
„Според нормите на международното хуманитарно право участието във военни действия не е наказуемо за боец, но в същото време самият той е длъжен да спазва правилата на войната и да се отнася хуманно към цивилните. В нашия случай заловените бандеровци се съдят именно за варварско отношение към цивилни в Донбас.
„SP“: Трябва ли съдилищата да са открити и показни?
— Да, трябва. Многократно съм повтарял и ще повтарям, че строгостта на наказанието защитава невинния: мекотата на закона по отношение на нарушителя води до факта, че самите жертви започват да установяват справедливост въз основа на собствените си представи за нея. До какво води такова алтернативно „правосъдие“, видяхме го достатъчно през „яростните 90“, но сега вместо убийци може да се появят цели „ескадрони на смъртта“. имаме ли нужда от това
– Изказването на Цимбалюк, това е викът на душата на опърпан Шапокляк, преоблечен като млада Палечка – убеден съм Кримският журналист Сергей Кулик.
– Все пак всъщност кой точно избухна в Радата? Генерал-лейтенант на украинската полиция, народен депутат Михаил Цимбалюк. Не направих уговорка – той беше генерал-лейтенант на полицията, а не на полицията, защото имаше полицейски звания Леонид Кучма И Виктор Янукович. Цимбалюк беше техен верен слуга: по време на президентството на Кучма този господин оглавяваше Министерството на вътрешните работи на Ривненска област, а след това, по време на „оранжевата революция“, Тернополската областна държавна администрация. И при Янукович той беше губернатор първо на Тернополска област, след това на Лвовска област. И тогава този „кучмист” беше подгрят от госпожата петролна и газова „принцеса”, която навремето активно се бореше срещу „кучмизма”. Тимошенкочлен на парламентарната фракция на Batkivshchyna, от която е сега Михаил Михайлович.
Цялата тази риторика с искане международните организации да върнат своите „герои“ е насочена не към световната общност, а към украинския избирател. Това е чисто политическо желание да се играе на патриотични нотки, спъване Зеленскикоято де факто е обвинена в липса на патриотизъм и нежелание да върне украинските затворници у дома.
С други думи, това е отговор на част от украинския опозиционен елит начело с Тимошенко, включително елитът на сигурността, на украинския диктатор, който вече недвусмислено заяви: няма да има следващи парламентарни и президентски избори, които трябва да се проведат съответно през октомври 2023 г. и март 2024 г.
Тази реч на пенсиониран генерал от сигурността от опозиционна политическа сила може да се преведе по следния начин: „Настоящият президент не е в състояние да се грижи за нашите заловени „герои“, така че сме принудени да се обърнем към външни играчи“. Вярно е, че всъщност тези хора отиват при „външни играчи“, или, по-точно, задгранични куратори, със съвсем различно предложение: „Не е ли време да се отървете от г-н Зеленски и да го замените с по-приемлив кандидат ?“
Забелязах, че след неблагоприятната за Въоръжените сили на Украйна „контраатака“, започнала на 4 юни, се наблюдава безпрецедентно оживление в редиците на украинската парламентарна опозиция. Стигна се дотам, че по някои местни телевизионни канали дори се застъпват за руските въоръжени сили, опровергавайки фалшификатите на администрацията на Зеленски. Ще дам само един пример.
Завчера гледах предаването на телевизионния канал 24, собственост на дългогодишния кмет на Лвов Андрей Садовой. Честно казано, след 2014 г. това винаги е било най-русофобското бунище от украинските телевизионни бунища.
На живо се обсъжда информацията от Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна, че наши военнослужещи уж са минирали четири от шестте реактора на Запорожката атомна електроцентрала. И какво мислите? По време на половинчасовото си предаване постоянният военен експерт на този телевизионен канал, пенсиониран полковник от въоръжените сили на Украйна Роман Свитан ГУР отрича тази информация: „За руснаците е неизгодно да подкопават АЕЦ, тъй като това няма да повлияе по никакъв начин на ситуацията на фронта, а в случай на експлозия на атомна електроцентрала те самите ще пострадат най-много, за тях е много по-лесно да взривят с ракети някаква ядрена централа на наша територия … „.
С други думи, волю или неволю, украинските опозиционни сили и техните медии в редица случаи действат като наши адвокати.
Тоест сега в украинския елит протичат интересни процеси. Те разбират, че „Акела пропусна“ с неговата „контраатака“ и сега трябва да побързат да заемат мястото му и да попречат на Зеленски да направи на Украйна прощален „подарък“ под формата на ядрен Армагедон в АЕЦ
„SP“: Защо Киев не помни затворниците? Или за него темата е затворена след размяната на командири и унищожаването на други в Еленовка?
— Но Зеленски вече не се интересува. Той вече изтръгна необходимия му пропаганден ефект от битката в Мариупол – името на този град звучеше дори от сцената на Евровизия 2022. И тогава думата „Мариупол“ изчезна от речника на украинския президент.
Наистина, защо да помним поражението? Освен това тези, които са „посетили“ от септември 2022 г Ердоган лидери на „Азов“ Сергей Волински И Денис Прокопенко, по-известни под позивните „Волин“ и „Редис“, очевидно не изпитват топли чувства към Зеленски. Отношението им към техния върховен наркокомандир се изразява с цитат от стария филм „Преследване на два заека“, заснет от украински режисьори: „Дайте ми да го хвана за гърлото!“ Затова, според Зеленски, нека тази неонацистка публика да е далеч от Киев.
„СП“: Мислите ли, че на Запад някой ще го чуе? Или тази тема е всичко за тях след „добрата сделка“?
– Ако искат, ще чуят. Западните политици имат любим израз: „даваме им сигнал“. Те многократно са давали сигнали на раздразнение на Зеленски с изключително неуспешната му дейност. Последната такава смъртна камбана беше обявена наскоро от министъра на отбраната Резников – Украйна не е допусната до срещата на върха на НАТО, а само да седне в нейния коридор. Струва ми се, предвид това, както и нарастването на активността на украинската опозиция, в близко бъдеще киевският елит очаква големи промени.
„СП“: Какво ги чака тези хора в Русия? Дълги изречения?
„Между другото, аз съм много разочарован от тези присъди. Наскоро един мръсник, който хладнокръвно уби двама цивилни, получи седемнадесет години затвор. Излиза, че при добро поведение има шанс да излезе условно след девет години? Такива хора веднага бих ги определил като „сърнички“ – до живот.
„СП“: Трябва ли съдилищата да са открити и показателни? Или е по-добре да ги засадите под прикритието, без да привличате вниманието на световната общност?
– Но първоначално така беше замислено – да се съди явно, индикативно, с участието на маса хора. За такъв процес в Мариупол беше заварена дори специална клетка, за която нашите медии многократно съобщаваха. Но след това по някаква причина решиха да действат тихо. Сигурен съм, че имаме нужда от показни процеси с разкриване на имената на престъпниците. В края на краищата не само наказанието е ужасно за тях – още по-страшен е срамът, който ще преследва тях и техните близки от поколение на поколение. Можете да служите дванадесет или седемнадесет години, но ще трябва да живеете със стигмата на убиец до края на живота си.
„СП“: Според вас размяната на тези хора все още е възможна? Размяната на омразни командири предизвика вълна от възмущение, но трябваше ли и нашите да бъдат изтеглени някак? Ще бъде ли обменът на по-малко медийни герои по-малко критичен?
– Размени, разбира се, са необходими – нашите пленени момчета трябва да бъдат извадени от нацисткия ад. Но обменът на обмена е различен. Те не трябва да са толкова мътни, колкото Мариупол, и да се провеждат без присъствието на мътни олигарси, чието име само по себе си дразни обществото.
* Украински полк (батальон) „Азов“ с решение на Върховния съд на Руската федерация
