Около 300 000 българи са със сърдечна недостатъчност, заяви наш топексперт. „Болните от сърдечна недостатъчност са много повече от тези, които Здравната каса отчита като лекуващи се. Предполагаемият брой на тези болни е между 140 000 и 150 000 души. Лично аз съм убедена, че хората със сърдечна недостатъчност са поне двойно повече“, каза на уебинар проф.
д-р Цветана Кътова – кардиолог в Националната кардиологична болница (НКБ), пионер в развитието на ехокардиографската диагностика и учител на поколения ехокардиографисти в България.
„Дори, ако изходим от факта, че една трета от хората с диабет неизбежно развиват сърдечна недостатъчност, при 500 000 диабетици е ясно, че тази група включва повече от 150 000 души със сърдечна недостатъчност. Отделно са хората с исхемична болест на сърцето, с дългогодишна артериална хипертония и всички останали причини, които оформят пула на пациентите със сърдечна недостатъчност“, аргументира се лекарят.
Запушването на артериите може да има различни причини, но най-честата е атеросклеротичната болест, при която се образуват плаки в съдовете и те се стесняват, съответно това води до лошо хранене на органите. Най-честата причина за сърдечната недостатъчност е запушването на коронарните артерии, което предизвиква остър инфаркт или постепенно влошава функцията на сърцето. Със сигурност може да се отложат сърдечните инциденти с подходящи медикаменти и с промяна в начина на живот – като се намали или спре тютюнопушенето.
„Никотинът е може би най-големият убиец на кръвоносните съдове. Даже има случаи десет изпушени една след друга цигари да предизвикат масивен инфаркт.
Алкохолът също може да доведе до сърдечна недостатъчност, когато се употребява редовно и в големи количества. Само малко количество – чаша червено вино на обяд – леко разширява кръвоносните съдове. Но след това е възможно да настъпи спазъм на съдовете“, обясни проф. Кътова.
Дори, когато пациентът още не е стигнал до сърдечна недостатъчност, правилният начин на хранене може да отложи настъпването на заболяването. Когато се приемат безразборно нездравословни храни – прекалено много захар и захарни изделия, наситени мазнини, еднотипното небалансирано хранене, прием на големи блюда само вечер, след цял ден без храна – всичко това може да ускори атеросклерозата на съдовете, да доведе до артериална хипертония. Когато вече има сърдечна недостатъчност, дори невинни грешки, като хапването на по-солена храна (кисело зеле, туршии, осолени меса) води до задръжка на вода в организма, до обременяване на отслабналото сърце и често пациентът стига до спешното отделение с изяви на изострена сърдечна недостатъчност.
„Има лесен начин пациентът да контролира течностите в организма си – всяка сутрин при ставане да се тегли. Ако няма промяна в начина на хранене, но увеличава теглото си леко (300 до 400 мг), това говори за задръжка на течности. За да ги изхвърли, трябва да приема диуретици. Иначе ще се стигне до отоци по крайниците. Но, ако теглото спада, трябва да увеличи приема на течности и най-вече на вода“, съветва кардиологът.
