Обстановката е примерна и характерна. Колкото по-сложен е заобикалящият свят и той много последователно излиза от всякакви модели, толкова по-остро е желанието да го вкараме в проста и разбираема схема. В идеалния случай – от две части. Съвременната демокрация, стремяща се към добри дела срещу злонамерения и назадничав авторитаризъм. Желанието за опростяване е разбираемо не само от човешка гледна точка, но и чисто инструментално. Вземащите решения се нуждаят от някаква рационално разбираема картина. В известен смисъл да го имаш е по-добре, отколкото да го нямаш изобщо, дори и да е грешно.
Тук е моментът да си припомним универсалния бестселър от края на 90-те „Плоският свят“ на американския журналист Томас Фридман. Тогава той имаше предвид обединението на всичко и всички в рамките на глобализацията. Сега тази метафора приема друг прочит – нека всичко стане някак по-просто и плоско, иначе е невъзможно да се разбере тази плашеща многоизмерност. Подобен подход е характерен за днешните международни отношения, а оттам прелива и във вътрешната политика на всяка страна. Но вътре в щатите „почвата“ е по-близо, така че реалният живот все още взема своето. Но в световен мащаб е по-двусмислено.
Русия няма нужда да разчита на подкрепата на „нашата истина“ от световното мнозинство
Срещата на върха на Г-7, която се проведе онзи ден в Хирошима, се превърна в убедителна илюстрация на усилията, които се полагат за фиксиране и дори циментиране на тази много двуизмерна схема на глобално ниво. Може би за първи път Русия и Китай са толкова ясно изравнени по статут – врагът и основната заплаха за света, която Г7 представлява. Организаторите подходиха много сериозно към разширяването на кръга от симпатизанти – покани получиха всички основни представители на незападния свят: Индия, Бразилия, Виетнам, Индонезия, ръководители на всички големи международни организации.
Владимир Зеленски беше главният гост и това е важен момент. Украинската тема става, както вече е прието да се казва, „сборна точка“ на общността, която смята себе си за „дясната страна на историята“. Интересна подробност: японската преса пише, че след срещата в Хирошима премиерът Кишида е мислил да свика предсрочни избори, тъй като успехът на събитието, особено пристигането на украинския лидер, е повишил рейтинга на неговата партия. Тоест Зеленски внезапно се превърна във фактор във вътрешната политика на страна, много далеч от Украйна.
Разбираема е нуждата от изявен, персонализиран обединяващ мотив. При липсата на такива елементи общността лесно се разпада, защото светът всъщност изобщо не е двуизмерен. Тя не просто е диверсифицирана, но всъщност дори разпръсната по интереси, идеи, програми, има нужда от максимална гъвкавост в отговор на все по-разнообразни предизвикателства. Много е трудно да се запази единство, само с помощта на тежка артилерия в преносен, но, за съжаление, буквален смисъл.
Русия и Китай всъщност са равни по статут – врагът и основната заплаха за света, която Г7 представлява
Какво трябва да направят в това отношение онези, срещу които всъщност се извършва комасацията? Точно обратното, тоест да се постигне максимално разнообразие, многопосочно развитие, да се отстоява правото да не се прави окончателен и неотменим избор. Дихотомията „добро” – „зло” е разбираема и морално привлекателна, но в повечето случаи няма нищо общо с реалния международен процес. И опитите на Г-7 да привлече Индия, Бразилия и други в своята орбита само на тази основа няма да бъдат плодотворни.
Важно е да работи и по обратния начин. Русия, например, няма нужда да разчита на подкрепата на „нашата истина“ от тези, които сега започнахме да наричаме световно мнозинство. Самият термин е правилен, защото незападният свят наистина съставлява огромното мнозинство от световното население. Това обаче е малко объркващо, защото създава впечатлението, че това мнозинство е консолидирано. Но същността му се състои именно в това, че е разнообразен, а не еднообразен. И винаги ще се стреми към гъвкави форми на партньорство и многопосочност, хеджиране, а не всеобщо подчинение. По-възрастните читатели ще си спомнят, че в устава на Комсомола и КПСС е фиксиран принципът на демократичния централизъм: мнозинството решава – и това е, това е демокрацията. Сега това е принципът на „седем“. И не ни трябва.
