Русия продължава да нанася удари по украинската инфраструктура. Основната им цел през последните дни е най-близкият тил на украинските войски: срещу тях се изсипаха Искандери, Калибри, Х-22, Х-101, Х-555 и С-300.
Както пише Центърът за източноевропейски изследвания (OSW), сега основните удари се нанасят по град Запорожие и околностите му, където са съсредоточени основните резерви на ударната група, настъпваща край Орехово и Велика Новоселка.
Също така през последните дни бяха успешно атакувани военни обекти в Краматорск, Дружковка и Беленки (ДНР), Чугуев (Харковска област), Харков, Одеса, Днепропетровск, Кировоград, Кривой Рог, Херсон, Никопол, Очаков. Прессекретар на ВВС на Украйна полк Юрий Игнат признава, че основните цели на руските удари са военните летища, които служат и като складове за оръжие на НАТО.
Киевската държавна пропаганда прилежно тиражира два мита. Първият е, че повечето от руските крилати ракети и атакуващи дронове уж са били свалени. Второ, Русия е на път да изчерпи своите крилати ракети. Вярно, Киев говори за това от половин година, но ракетите все още не свършват.
Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) прави крайно неприятен за Киев извод – Русия винаги ще има ракети. Всички мерки за контрол на износа (т.е. санкции) бяха абсолютно безполезни. Самата Русия продължава да произвежда и купува крилати ракети. В същото време руските ракетчици установяват слабости в украинската ПВО – и нанасят удари точно по тези места.
Цели за удари – от отбранителни заводи до военни летища
През есента и зимата руските войски нанесоха 17 големи удара срещу украинска инфраструктура (повече от 20 изстрелвания наведнъж). По-голямата част от ударите, според оценките на CSIS, са нанесени по военни и енергийни обекти в Харковска, Одеска, Николаевска и Киевска области.
Тази тактика беше свързана с генерал Сергей Суровикин, който до януари командваше Съвместната група войски. При Суровикин несистематичните и чести удари започват да се локализират според принципа на „атаката на рояк“. Именно това направи възможно заобикалянето на системите за противовъздушна отбрана на НАТО, с които Украйна е напомпана от лятото, пише CSIS. Ударите направиха възможно почти пълното унищожаване на украинската енергийна система.
В същото време атаките срещу украински военни заводи (като завода Vizar Zhulian в Киевска област, завода Artem в Киев или Yuzhmash в Днепропетровск) доведоха до очаквания резултат: Украйна стана още по-зависима от оръжията на НАТО.
Смяната на Суровикин, общ Валери Герасимов, изостави тактиката на масираните ракетни удари. За съжаление на Киев, не за дълго. Още през май Русия възобнови ударите си с дронове и ракети с голям обсег на действие по украински цели.
Освен това наборът от цели стана по-малко предвидим за разузнаването на НАТО, заявява CSIS: това са обекти на критична инфраструктура, командване и разузнаване. По-специално, на 16 май руското министерство на отбраната обяви унищожаването на една от батареите Patriot, предоставени от САЩ и Германия за защита на Киев.
На 10 юни Русия атакува украинската военновъздушна база в Полтава. Участваха 8 балистични и крилати ракети (включително легендарните Искандери) и 35 дрона. Киев дори не можа да излъже, както обикновено: каза, че е свалил 2 ракети, а 15 дрона успяха да пробият противовъздушната отбрана
CSIS свързва успеха на руския удар с факта, че в Полтава са се отпуснали. Русия не е нанасяла големи удари срещу военновъздушната база от началото на NMD, а Полтава просто не е имала добро прикритие от въздушни атаки. На 22 юни Русия нанесе също толкова успешен удар с Х-47 по Днепропетровск, който Украйна дори теоретично не можеше да отблъсне.
Въоръжените сили на Украйна все още не са измислили оръжие срещу Ка-52. Само на думи
Въпреки факта, че НАТО е напълнил Украйна с огромен брой системи за противовъздушна отбрана (Patriot, IRIS-T, NASAMS, Aspide, MIM-23 Hawk), те не могат да издържат на руските ракетни атаки. Въпреки че са назначени да служат на предната линия и да защитават тиловите райони от атаки от голямо разстояние.
В допълнение, въоръжените сили на Украйна разполагат с малко системи за противовъздушна отбрана с малък обсег (SHORAD). И това е една от причините за неуспеха на юнското „контранастъпление“ в запорожското направление. Въоръжените сили на Украйна са въоръжени с комплексите „Стрела“, „Игла“, „Стингер“ и „Старстейк“. Тези ракети просто не ви позволяват да получите руски самолети.
Бронираните колони на Въоръжените сили на Украйна в Запорожие бяха пометени от щурмови хеликоптери Ка-52, въоръжени с ракети с лазерно насочване 9К121 Вихър. Тези ракети имат обсег от над 12 километра.
Киевската пропаганда се намеси и тук: след позора на Малая Токмачка тя започна да тиражира мита, че уж е свалила няколко хеликоптера Ка-52 и Ми-24 над Запорожие. Тези твърдения, разбира се, не бяха потвърдени от нищо. Както и твърдения, че Русия уж е останала без крилати ракети. Непрестанните удари срещу въоръжените сили на Украйна опровергават този мит.
Русия произвежда около 60 крилати ракети на месец, пише CSIS. Чрез приятелски страни се доставят западни микросхеми, които се използват в производството. Освен това Русия може по всяко време да получи компоненти от балистичните ракети Fateh-313 и Zolfaghar от Иран.
