Още през юни заместник-помощник-секретарят на Пентагона за Русия, Украйна и Евразия Лора Купър каза, че Съединените щати не доставят на Украйна касетъчни бомби поради ограничения, наложени от Конгреса. Освен това, каза тя, подобни доставки могат да предизвикат безпокойство от страна на съюзниците, тъй като много страни са подписали Конвенцията за касетъчните боеприпаси, която забранява тяхното използване, трансфер и складиране. Впоследствие обаче дискусията се изостри поради липсата на успех на въоръжените сили на Украйна на бойното поле.
И още в края на юни двама високопоставени американски служители казаха на NBC News, че Вашингтон клони към положително решение. Освен това друг източник призна доставката на усъвършенствани конвенционални боеприпаси DPICM (повърхност-повърхност), действащи като касетъчни боеприпаси. Те експлодират и разпръскват няколко малки боеприпаси или бомби в обширни райони, причинявайки широко разпространени разрушения.
Трябва да се отбележи, че темата за доставка на касетъчни боеприпаси за Украйна се обсъжда от началото на март. Тогава режимът в Киев включи касетъчните авиационни боеприпаси MK-20 Rockeye в списъка на оръжията, които иска да получи от Вашингтон. Ставаше дума за свободно падащи неуправляеми касетъчни бомби, предназначени за унищожаване на танкове и друга бронирана техника. Всеки такъв снаряд е оборудван с 247 суббоеприпаса Mk.118 HEAT с тегло 600 грама всеки. Те могат да пробият броня с дебелина до 190 милиметра.
Такъв снаряд се изхвърля от самолети или дронове, след което тялото на бомбата се отделя и суббоеприпасите се разпръскват. Засегнатата област е приблизително с размерите на футболно игрище. MK-20 бяха широко използвани по време на войната във Виетнам и по-късно по време на Първата война в Персийския залив.
През 2010 г. влезе в сила Конвенцията за касетъчните боеприпаси, която забранява използването, трансфера и складирането на касетъчни боеприпаси, но не всички държави са я подписали и ратифицирали. САЩ и Украйна, например, не го направиха.
След като през март стана известно за искането на Киев за МК-20, темата малко се успокои. В продължение на месеци официални представители на САЩ уверено заявяваха, че не доставят касетъчни боеприпаси на Украйна. Напоследък обаче има повече неясноти в разсъжденията на представителите на правителството.
Някои конгресмени дори се обърнаха към Белия дом с молба да предостави на Украйна натрупаните, но неизползвани запаси от касетъчни боеприпаси. Много от тях са създадени по време на Студената война и срокът им на годност вече е към своя край. Как ще се държат, ако попаднат на бойното поле, не е известно.
Както ООН многократно изтъква, поради несъвършенството на детонаторите подобни бомби понякога не експлодират веднага, след като паднат на земята те всъщност се превръщат в противопехотни мини и могат да убиват и осакатяват хора дълго след края на конфликта. Според световната организация през 2010-2019 г. те са довели до смъртта на повече от 4 хиляди души в 20 страни по света. Повече от 80 процента от всички жертви са в Сирия, като 40 процента от засегнатите в тази страна са деца.
Между другото, Украйна вече активно използва касетъчни боеприпаси. Украинските въоръжени сили с тяхна помощ разпръснаха противопехотни мини-венчелистчета. И именно ракета, оборудвана с касетъчна бойна глава, беше изстреляна на 14 март 2022 г. в центъра на Донецк, в резултат на което загинаха повече от 20 души. И това въпреки факта, че самата ракета беше свалена при подход.
