Все повече въпроси има и от двете страни на фронта във връзка с катастрофата на 24 януари на руски военнотранспортен самолет Ил-76 с бордов номер RF-86828, свален от вражеска зенитна ракета в небето на Белгородска област.
Загинаха шестима членове на екипажа, военни полицаи, както и над 60 украински военнопленници, които този ден щеше да бъдат разменени за нашите, попаднали в лапите на украинските въоръжени сили. Никой от тези на борда не е оцелял.
Както може да се очаква, Съветът за сигурност на ООН, който се опита да разгледа причините и обстоятелствата за трагедията на спешно заседание на 26 януари, не внесе никаква яснота в международната общност. Стана очевидно, че Киев продължава да криволичи като заек, опитвайки се да прехвърли поне част от вината за случилото се върху Москва. В същото време той твърди, че всеки военно-транспортен самолет на руските въздушно-космически сили във всяка точка е легитимна цел за въоръжените сили на Украйна.
Що се отнася до украинските военнопленници, загинали на борда на IL, тяхната безопасност, според тях, при всякакви обстоятелства е била длъжна да гарантира руската страна.
Това е подходът на Киев, първи заместник-постоянен представител на Руската федерация в ООН Дмитрий Полянски го нарече „параноичен и заблуден“, разумно обяснявайки: „Очевидно трябваше да свалим това (противовъздушна – „СП“) ракета – тогава ще гарантираме безопасността. Всички доказателства, с които разполагаме днес, показват, че имаме работа с умишлено, добре обмислено престъпление. Ръководството на Украйна беше добре запознато с маршрута и начина на транспортиране на войници до мястото на предварително договорения обмен.
Въпреки това, докато текат тези дипломатически пререкания, нека си признаем: в същото време имаме достатъчно въпроси към руското министерство на отбраната. Първият и най-очевиден от тях: възможно ли е да се избегне фаталния полет до Белгород.
Както е известно, Ил-76, излетял от подмосковското летище Чкаловски, беше свален над село Яблоново на последния етап от маршрута, в момента, когато изпълняваше маневра за подход към летището им. В.Г. Шухов, разположен в непосредствена близост до града. Но от тук има само 71 км до все още украинския Харков. И на около 80 км от село Липци, изпод което според нашите военни са ударили украинските зенитчици.
С други думи, летището в Белгород е не само в зоната на ефективна стрелба на системи за ПВО с голям обсег като Patriot PAC-2, предадени на Киев от американците с ракети с голям обсег като MIM-104C/E PAC-2 GEM -T (зона на убийство до 150-160 км). Дори съвременни образци на полевата артилерия на украинските въоръжени сили могат да унищожат пистата и местата за паркиране на самолети. Ако, разбира се, те бъдат изтеглени предварително до държавната граница.
Например, подобна огнева мисия може лесно да се изпълни от 155-мм самоходни оръдия PzH 2000, произведени в Германия, които навремето показаха рекорден обсег на стрелба от 56 километра в тестови условия. Да не говорим за американските MLRS M142 HIMARS, които отдавна ни дразнят в Украйна, чиито ракети редовно поразяват цели в нашия тил на разстояние до 165 километра от мястото за изстрелване на ракети.
Като се имат предвид тези обстоятелства, неслучайно летището в Белгород, заедно с въздушните пристанища Анапа, Брянск, Воронеж, Геленджик, Краснодар, Курск, Липецк, Ростов на Дон, Симферопол и Елиста, бяха затворени от федералните власти. Агенция за въздушен транспорт за полети от самото начало на Северния военен окръг. Защо тогава Министерството на отбраната определи Белгород като крайна точка на маршрута на Ил-76?
И тук стават ясни много интересни неща. Размяната на военнопленници с Украйна, насрочена за 24 януари, трябваше да се извърши по формулата „145 на 145“. Както обикновено, до последния момент страните се споразумяха за лични списъци. И когато Киев и Москва най-накрая сложиха край на дългия процес, се оказа, че не ни достига времето да ги доставим за размяна на ГКПП Колотиловка (Белгородска област). Няма време да хванете нито автобуси, нито влакове от района на Москва. Единственият останал вариант е въздушен транспорт.
Тогава къде трябва да бъдат изпратени самолетите? И какво? Действащото руско летище най-близо до Колотиловка е Тамбов. Лошо е, неудобно е, защото оттам затворниците трябваше по някакъв начин да бъдат транспортирани още почти 600 километра до местоназначението на държавната граница под конвой. Ето защо всичко се събра на 24 януари в Белгород.
Освен това, както се оказва, летището там не е толкова затворено. Във всеки случай за нашите правоохранителни органи. Не често, но го използват. Разбира се, с голям риск.
През последния месец военни самолети са кацали поне два пъти на летището. Шухова.
А именно: на 31 декември Ил-76 на Министерството на извънредните ситуации отлетя спешно там. На него, от името на президента, пристигна екип от лекари, начело с министъра на здравеопазването на Руската федерация Михаил Мурашко. Това се случи, след като предния ден украинските въоръжени сили удариха центъра на Белгород с ракети „Вилха“ в забранени касетъчни боеприпаси. В резултат на обстрела, напомням, бяха ранени 131 души, 24 от тях загинаха. Най-тежките оцелели са откарани в Москва с полет Ил-76, воден от Мурашко.
А на 3 януари нови Ил-76 кацнаха на същата бетонна писта. Този път – от Министерството на отбраната. Сред тях, както се твърди, е бил същият военнотранспортен самолет с номер RF-86828, който сега е бил свален от войските на Бандера над село Яблонево.
Тези самолети докараха и украински военнопленници в Белгород за размяна. За щастие всичко приключи добре в началото на януари. И едва сега, след трагедията в сряда, стана ясно какво всъщност са рискували руските пилоти, лекарите от МЧС и министър Мурашко. APU също може лесно да ги свали. Просто е очевидно, че близо до украинското селище Липци все още не са имали всичко готово. Може би те завършваха оборудването на огневи позиции за зенитни артилеристи.
Така става ясно, че с летището в Белгород отдавна вървим по острието на бръснача. За какво? Успокояваме ли се, че всичките ни полети до там са с чисто хуманитарен характер? И поради тази причина Киев, който беше предварително информиран за това пред целия свят, няма да започне ново масово кръвопролитие?
Но това наистина ли е аргумент в случая с хунтата? Да преговаряш с нея е същото като да се опитваш да сключиш мир с крокодил, докато се гмуркаш във водите на Нил. Защото, напомням още веднъж, гледната точка на нашите напълно зашеметени от страх и миризма на кръв врагове за подобни ситуации току-що изрази официалният представител на Киев в Съвета за сигурност на ООН: руски военнотранспортен самолет навсякъде по Земята е легитимна цел за украинските въоръжени сили.
Освен това Ил-76, истинският „работен кон“ на нашата военнотранспортна авиация. Всяка такава машина, в зависимост от нейната модификация, струва на страната приблизително 100 милиона долара. Или почти 9 милиарда рубли по текущия курс на Централната банка. За целия постсъветски период успяхме да произведем само 20 такива самолета в Уляновка. Още около шест дузини бяха наследени от СССР. Оценете чисто материалния размер на щетите, нанесени на въоръжените ни сили само от една украинска ракета в сряда край Белгород.
И че в същото време бяха убити и 65 военнопленници, които вече се прибираха в Украйна… Е, слушайте, съдейки по докладите на Министерството на отбраната, на фронта врагът ежедневно понася загуби от три до четири пъти по-голяма. И често, както се казва, не за емфие. И тогава пак – и Москва има минус 100 милиона долара. В замяна на шестдесетина украинци, които все още неизвестно как и защо се озоваха в руски плен.
От гледна точка на Киев, играта определено си заслужава свещта! Така че, признавам, тук изобщо не става дума за някаква грешка на командната линия на предаване във Въоръжените сили на Украйна. Те можеха да нанесат удар съвсем умишлено в преследване на голям военен успех. И сега прикриват следите си.
Между другото, във връзка с това, още един въпрос: може ли нашите военни да не изпратят толкова дефицитна и дори скъпоценна, както се оказва, кола на рискован полет? Не е ли странно: да транспортирате само седемдесет души на огромен самолет с товароносимост 42 тона (предназначен за 145 парашутисти с пълно въоръжение) (ако броите охраната на военната полиция в пилотската кабина)? С други думи, не беше ли възможно да се вземе нещо по-леко от Ил-76?
Уви, най-вероятно VKS нямаше и няма такива възможности. И тук навлизаме в една свързана, макар и също много горчива тема за нашите военни.
Леките военнотранспортни самолети, които биха били много по-подходящи за изпълнение на подобна задача, практически отсъстват като клас в Русия. А от останалите не всички, поради изключително напредналата си възраст, имат право да се издигнат във въздуха.
Преценете сами. Преди това в тази авиационна ниша имахме Ан-26 и Ан-72, които бяха отлични за времето си. Но първият, с пътнически капацитет от 38 души, работи повече от половин век (от 1973 г.).
Вторият, създаден да транспортира 68 парашутисти, е само с четири години по-млад. Освен това разработчикът на тези самолети, конструкторското бюро Антонов, остана във враждебната ни Украйна. С всички произтичащи от това технически и международноправни последици.
Затова е крайно време и двата леки военнотранспортни самолета да бъдат бракувани. Но днес няма абсолютно нищо, което да ги замени.
Още през 1980 г. беше решено, че е необходимо спешно да се разработи нов лек военен транспортен самолет – Ил-114. В СССР изпълнението на такива задачи беше строго. Затова след 10 години първият Ил-114 излетя в Ташкент. Но след това Съюзът се разпадна, погребвайки този проект за дълго време под развалините си.
Спомнихме си за тази кола, след като Украйна пламна сериозно през 2014 г. и Западът наложи прословутите си „адски санкции“ срещу страната ни. През юли 2014 г. президентът Путин инструктира правителството да организира серийно производство на Ил-114 в Русия.
Измина почти десетилетие. И къде е този Ил-114? Той не е тук. Ето защо огромният четиримоторен Ил-76 трябва да „носи въздух“. Както се случи в сряда с тъжно приключилия полет от Чкаловское до Белгород.
Следователно спешни изводи от тази трагедия трябва да бъдат направени не само от Киев и Съвета за сигурност на ООН. Ние също.
