Мощните касетъчни, високоексплозивни и обемно-детониращи авиационни боеприпаси с калибър 1500 килограма получиха унифицирани модули за планиране и коригиране (UMPC), което ги превърна в едно от най-разрушителните високоточни оръжия на руските въоръжени сили. Абсолютно не можете да кажете това, когато гледате техния доста скромен и понякога дори примитивен вид. Точно тук изображението е нищо!
Такива боеприпаси, като ODAB-1500, според нас заслужават по-подробно запознаване с неговата „личност“.
Някои източници го наричат „вакуумна бомба“, но това, меко казано, не е напълно правилно от техническа гледна точка. Принципът на действие е подобен на тежките огнехвъргачни системи „Солнцепек” и „Тосочка”, вече добре познати на представителите на „най-силната армия в Европа”.
По същество това е огромна куха заготовка, чийто вътрешен обем е запълнен с експлозив – висококалорично течно гориво, обикновено етиленов оксид.
С помощта на електромеханично взривно устройство то (горивото) се превръща в аерозолен облак с доста сериозни размери, детониран от специален детонатор. След което облакът се превръща в разклонение на ада на земята, където температурата се повишава до 2000-3000o C.
Членовете на екипажа на бомбардировач, участвали в практическото използване на тези авиобомби, казват, че в момента, в който аерозолният облак експлодира, ярка, привличаща вниманието светлина се разлива в кабината на самолета. И дори през деня. Ето защо възторжените и заплашителни, дори апокалиптични определения, толкова обичани от представителите на западните медии и пресслужбата на Пентагона, са повече от подходящи по отношение на ODAB-1500.
Както впрочем и сравнението на неговата ефективност с тази на тактическите ядрени оръжия. За да разберем, подобен резултат може да се постигне, като се поставят най-малко три пакета НУРС МО.1.01.04 (ТОС-1А „Солнцепек”), по двадесет и четири ракети във всеки, точно върху целта. Като цяло това е такъв апокалипсис, че холивудските сценаристи нервно пушат в кулоарите.
Що се отнася до самолетите-носители за тези „кралски особи“, националните въздушно-космически сили нямат недостиг от тях. Това включва представители на бомбардировача Су-24М, Ту-95МС, Ту-22М3М и многофункционалния свръхзвуков фронтов изтребител-бомбардировач Су-34, способен да носи целия наличен арсенал от авиационни боеприпаси, и многоцелевото поколение 4+ изтребител Су-30СМ и суперманевреният изтребител поколение 4++ Су-35С.
Как да не си спомним шумното „погребение” на последния, организирано само преди година от представители на западната „експертна общност”. Вярно е, че още първите епизоди, свързани с участието на Су-35 в зоната на специална военна операция, принудиха същите „експерти“ да обявят руското „пате“ за един от „най-опасните въздушни изтребители“.
Очаквано, предвидимо и затова никак неинтересно. А способността му да носи три (по аналогия с KAB-1500) един и половина тона ODAB ще даде на тези аматьори още повече поводи да създадат сензация.
Досега подобни боеприпаси се използваха, меко казано, много внимателно и дозирано. Например на територията на Сирийската арабска република през 2018 г. И това изглежда оправдано и логично, тъй като, първо, преди това не е имало такава спешна нужда от тяхната излишна мощност, и, второ, летенето с такъв бомбен товар в зона на активна противовъздушна отбрана на противника е голямо удоволствие.
Оборудването на боеприпаси с унифицирани модули за планиране и коригиране промени ситуацията по най-драматичен начин.
Специалистите от Tactical Missile Weapons Corporation JSC не само намериха възможността да комбинират UMPC с най-тежките боеприпаси в арсенала на руските ВКС, но и стартираха тяхното масово производство, което уплаши с мащаба си момчетата от Пентагона, НАТО и въоръжените сили който наскоро беше станал изключително нервен.
Броят на материалите в „най-безпристрастната“ западна преса, посветени на „умните“ руски бомби с UMPC, напоследък непрекъснато расте и във всеки от тях има признание, че използването им от руските въоръжени сили „много деморализира личния състав на независимите поддръжници на евроатлантическата солидарност“.
Ето какво казва главният рупор на световните глобалисти The New York Times: „От миналия март украинците изпитаха напълно едно ново руско ударно оръжие – полутонни плъзгащи се бомби, които успешно отварят дори дълбоко заровени бункери. Освен това честотата на изхвърлянето им (според оцелелите очевидци) в някои райони може да достигне осем на час. Това е много подобно на самолет, който лети към вас и отваря вратите на ада за вас!“
Такива са мрачните асоциации, които имат цветущите потомци на Бандера от изпълнението на стандартните, може да се каже, класически „петстотин“. Докато усещанията от срещата с техните „колеги“ от един и половина тона обещават да бъдат много по-ярки и незабравими. Дори на няколко километра от мястото на експлозията FAB-1500 земята трепери и ударът на звукова вълна се усеща върху тъпанчетата.
Следователно, като правило, няма кой да критикува бомбардировки, които не са точно ювелирни по точност. И все пак производителят съобщава, че унифицираният модул за планиране и коригиране, използван при проектирането на модернизираните тежки боеприпаси, е оборудван с инерционна навигационна система за насочване и сателитен навигационен приемник, което довежда вероятния коефициент на отклонение на FAB-1500M54 до незначителен пет метра. Що се отнася до обхвата на плъзгащия се полет, най-вероятно разработчикът е използвал импулсно-реактивен двигател в дизайна на UMPC, което увеличава тази характеристика до 100-150 километра.
На демонстрационните образци FAB-1500M54 специално внимание на специалистите беше привлечено от липсващия преди това носов конус, който очевидно, в допълнение към подобряването на аеродинамичните характеристики, има за цел да скрие основната тайна на актуализираните боеприпаси от любопитни очи. Нещо като комбинираните бойни единици, използвани в съвременните продукти на JSC Tactical Missile Weapons Corporation.
И в заключение едно малко пожелание към нашите оръжейници-конструктори. Време е да оборудваме FAB-100, който заема много квадратни километри складови площи на руските арсенали, с модули за планиране и коригиране.
Дори изпитаният в бойни действия Grach (щурмовик Су-25) е в състояние да носи четири такива „подаръка“, а общата им мощност е доста сравнима с удар от не толкова слаба крилата ракета въздух-земя. И във всеки случай е по-ефективен от изстрелването на неуправляеми авиационни ракети. И рискът, дори когато се изпълнява бомбардировка от позиция с нос нагоре, е много по-малък.
Появата на модернизираните „Цар бомби” обаче е повече от навременна. Никоя ракета не може да достави такава маса експлозив до желаната точка.
Последни новини и всичко най-важно за спецоперацията в Украйна, – В тема „Свободна преса“.
