Саджид Садпара бе най-младият участник в експедициите на К2 тази зима. С голям интерес медиите и световната алпийска общност очакваха разказа му, тъй като той беше последният, видял баща си Али Садпара, исландеца Джон Снори и чилиеца Хуан Пабло Мор, преди тримата да изчезнат под върха на 5 фервуари.
Саджид е най-младият човек в света, изкачил К2, втория по височина връх на планетата. Това се случва през лятото на 2019 г., когато Саджид е на едва 19 години, и не е случайно – баща му е един от най-добрите пакистански алпинисти и през 2016 г., със Симоне Моро и Алекс Чикон осъществява първото зимно изкачване на Нанга Парбат.
Ето какво казва Моро за Али Садпара в интервю за БНР: „Ако трябва да намеря дума, с която да го опиша, то той беше много забавен! Щастлив човек… Обичаше да се смее, да танцува, да се шегува. Беше може би на-силният пакистански алпинист, когото съм срещал. Притежаваше всички качества, които идеалният партньор има, бе голяма привилегия да се катериш с него. Беше широкоскроен, непредубеден, много дружелюбен. Голяма загуба е за пакистанската планинарска общност, той можеше да ръководи едно ново поколение пакистански алпинисти, защото това е, от което се нуждаят пакистанците сега – лидер, който да промени малко начина на мислене и местните хора да не бъдат приемани просто като височинни носачи, а като височинни алпинисти“.
Тази зима Али и Саджид бяха наети от исландеца Джон Снори, за да направят заедно опит за първо зимно изкачване на К2 – цел, която бе недостижима десетлитетия наред. До 16 януари, когато 10 непалци успяха да изкачат върха.
Десетки хора в няколко експедиции имаше този сезон на К2, когато се разгираха и няколко трагедии. Първо, при падане загина испанецът Сержи Минготе, после подобна трагедия сполетя и българина Атанас Скатов, а по същото време изчезнаха Снори, Али Садпара и чилиецът Хуан Пабло Мор, които дни по-късно, след продължителна, но неуспешна спасителна акция бяха обявени за мъртви.
Саджид се прибра при майка си Фатима и своите двама братя и една сестра, за да им съобщи какво се е случило на К2.
След края на издирвателната акция той обяви в социалните мрежи, че идното лято организира нова операция за издирване на телата на баща си, Снори и Хуан Пабло Мор, както и за почистването на К2 от стари въжета.
Интервю на Таня Иванова
Защо решихте да организирате тази операция на К2?
Обявих тази операция за почистване на К2 тази година, тъй като има твърде много стари въжета там, особено близо до скалните участъци (Комина на Хаус и Черната пирамида), над тях въжетата са покрити със сняг, но под Лагер 3 има над 20 стари въжета, не знаеш кое е новото… Повечето инциденти се дължат на тези, останали от преди, въжета. Затова реших, че е добре да бъдат махнтати – това ще бъде добре за следващите експедиции. Има много приятели на баща ми в Пакистан, които ми помагат и ще участват в тази операция.
Мислите ли, че инцидентът с баща Ви, Снори и Хуан Пабло Мор се дължи на скъсване на старо въже?
Не, там, в онзи участък няма стари въжета, там имаше фиксирани парапети – на места покрити от сняг, но инцидентът не се дължи на скъсано въже.
След експедицията изразихте пред пакистански медии увереност, че тримата са успели да изкачат върха, и предположихте, че инцидент с тях се е случил на слизане. Кое Ви кара да мислите, че са успели да стигнат върха?
Да, сигурен съм в това. И тримата бяха много силни и опитни алпинисти, бях с тях близо до участъка „Гърлото на бутилката“, беше към 11-12 по обед, те бяха във форма, движеха се добре, бяха перфектни. Аз започнах да слизам към Лагер 3 (имаше фиксирани парапети), времето беше добро, нямаше вятър. Едва към 6ч. вечерта задуха силен вятър. Значи те са имали 5-6 часа добро време. Мисля, че са изкачили върха към 5ч. следобед, престояли са 15 минути горе и са започнали да слизат. Тогава се е появил силният вятър – беше със скорост около 40-50 км/ч, и мисля, че това е създало проблем. Температурата беше около минус 60 градуса, страшен студ и силен вятър, затова мисля, че не са успели да слязат. Попаднали са в лоша ситуация и не са могли да направят нищо. Задуха ли силен вятър там, оставаш блокиран горе, нищо не можеш да направиш.
Да Ви върна към нощта преди атаката на К2, когато се оказахте в Лагер 3 с много хора, опитващи се да намерят място в твърде малко палатки. Успяхте ли да се подготвите за атаката?
Бяхме 6 души в палатка за трима – аз, баща ми, Снори, двама шерпи и българинът Атанас Скатов. Той се преоблече в палатката ни, сложи 2 пухенки една върху друга, подготви се за атака, излезе, изкачи се малко над Лагер 3, но се върна в палатката ни. Шерпът му също се подготви за атака, но после се отказа… Загубихме време… Но ние сме хора на планината и искаме да си помагаме. Шерпите се опитват да помагат, те са приятели. Казахме им, че може да ползват палатката ни, но това ни създаде проблеми.
При това положение, в какво състояние тръгнахте за атака на върха? Имахте ли достатъчно сили?
Да, аз тръгнах, зареден с достатъчно енергия, реших да не използвам допълнителен кислород. Стигнах до „Гърлото на бутилката“. Баща ми и Снори също бяха в добро състояние. Тогава, близо до „Гърлото на бутилката“ започнах да чувствам силна умора, вече нямах енергия. Носех 1 бутилка кислород за себе си и реших да дишам от нея, но регулаторът й се повреди. Разбрах, че не мога да продължа към върха без кислород, и реших да сляза до Лагер 3, където да подготвя нещата за тях, да стопя сняг, да приготвя вода, а после да ги чакам… Но те не се върнаха…
Какво Ви каза баща Ви, преди да се разделите?
Каза ми: „Дишай от бутилката с кислород и после се качвай към върха“… После той тръгна нагоре…
Бяхте ли информирани предварително за голямата цепнатина по маршрута?
Да, знаехме. Непалците също ни казаха – има фиксирано въже, можете и да успеете да я прескочите. Когато се качвах нагоре, един от участниците в експедицията, Томас Ротар, ме срещна и каза, че е невъзможно да се прескочи тази цепнатина. Когато стигнах там, Снори и Хуан Пабло стояха пред нея, беше широка 1,5-2 метра. Успяхме да я прескочим. Баща ми също дойде и продължихме нагоре.
Защо участвахте в тази експедиция – това Ваше желание ли беше или Вашият баща Ви помоли да му помогнете?
Тази зима имаше много желаещи да изкачат К2 в Пакистан – единственият осемхилядник, който не беше изкачван през зимата. Ние с баща ми бяхме единствените пакистанци. Казах му, че искам да участвам в експедицията като пакистански алпинист и да опитаме заедно с него да изкачим върха.
Как се разбирахте в екип с исландеца Джон Снори, кой вземаше решенията?
Джон Снори вземаше добри решения, ние бяхме наети от него. Но на 16 януари, когато непалците тръгнаха да атакуват, казах на баща си и на него – добре е и ние да отидем, вече сме напълно готови. Те отговориха, че искат да отидем до Лагер 3. Прогнозата на Снори показваше, че на 15 и 16 януари ще има вятър със скорост 50-60 км/ч. в Лагер 3. Решиха, че при такъв вятър не можем да тръгнем нагоре. Казвах им – шерпите ще отидат, но те казваха – не, не, не е възможно. Така че нашата прогноза не беше добра и, в крайна сметка, решихме да се приберем в Базовия лагер.
След трагедията с баща Ви много хора в социалните медии изразиха очаквания Вие да продължите мечтата на баща си – Хималайската корона. Каква, обаче, е Вашата мечта, какво искате Вие да постигнете?
Тази пролет, ще остана при семейството си. Имам подкрепата на пакистанското правителство, на пакистанската армия. Мога да участвам в експедиции, имаме добри алпинисти, имам добра връзка и с непалските шерпи – те ми казаха, че ако искам, мога да се включа в техни експедиции. После ще се опитам да последвам мечтата на баща си. Аз също имам силна връзка с планината и мисля да продължа по неговия път.
Интервю със Саджид Садпара можете да чуете в звуковия файл по-горе.
–
Новините следете в рубриката „Екстремните спортове“.
