През 2003 г. изследвател-аматьор се спуска да проучи мината край чилийското селище Ла Нориа в пустинята Атакама. Там той се натъква на кожена торба, в която е прибрано нещо, увито в бял плат. Проучвайки съдържанието на торбата, той открива малък мумифициран скелет. Отначало, мумията е представена за извънземно, но дали е така?
Дълга 5 сантиметра, с 10 двойки ребра (две по-малко от броя на човешките), много големи очни орбити и глава със странна конусовидна форма, мистериозното тяло бързо привлича вниманието и спекулациите около произхода ѝ бързо се разпространяват.
Медиите бързо разпространяват новината за „извънземното“ и уфолози, колекционери и учени от цял свят се стичат да проучват находката.
Голям интерес предизвиква и фактът, че скелетът се оказва част от частна колекция в Барселона, Испания, на хиляди мили от мястото, където е намерен.
По-късно, изследвания разкриват истината зад мистерията, която обгръща Атакама, (името дадено на мумията, намеквайки за мястото, където е била намерена). Оказва се, че това не са останки на извънземно.
Проучване, публикувано в научното списание Genome, през май 2018 г. установява, че мумифицираният скелет принадлежи на момиче.
Поради характеристиките на костите, първоначално учените заявяват, че момичето е било на възраст между седем и осем години, но след по-обстоен анализ става ясно, че детето е починало малко след раждането си. Причината за смъртта най-вероятно е свързана с откритите генетични мутации (64 на брой).
„Странното нещо, което ни накара да мислим от самото начало, че става дума за пораснало дете беше видимата костна зрялост. Тялото изглеждаше много по-зряло, въпреки малкия си размер. За това обаче се оказаха отговорни някои от мутациите“, обяснява Хари Нолан, професор по микробиология в Станфордския университет в Калифорния.
Нолан добавя, че момиченцето вероятно е починало при раждането и че морфологичното му състояние не би му позволило да оцелее. „То беше толкова зле оформено, че за него щеше да е невъзможно да се храни, обяснява той.
Was a Tiny Mummy in the Atacama an Alien? No, but the Real Story Is Almost as Strange https://t.co/uIhOB9eb5Z
— art lover (@tweetbrowser81) July 7, 2020
Нолан се включил в изследването на мумията от Атакама през 2012 г., след като него приятел му се обадил да съобщи за предполагаемо извънземно тяло.
По онова време документалният филм „Сириус“, който излага хипотезата, че това е извънземно, все още бил в процес на производство.
It is time for you to know…and this documentary will let you in. Please enjoy “SIRIUS” for FREE and share with your friends and family.
Watch now 👉 https://t.co/gyy03K5kfs
Subscribe to Dr. Steven Greer’s YouTube channel today! #SIRIUS #disclosure #UFOs pic.twitter.com/KCgNOVNNIG
— Dr. Steven Greer (@DrStevenGreer) August 10, 2020
Професорът се свързал с продуцентите на филма и им предложил да идентифицира ДНК-то на мумията. Собственикът на скелета се съгласил да се направи рентгенова снимка и да се вземат проби от ребрата и дясната раменна кост.
С наличните проби, Нолан и неговият екип успяват лесно да получат ДНК фрагменти от клетките на костния мозък. „Веднага разбрахме, че това е човешко тяло“, разказва микробиологът, който тогава потърсил помощта на свой колега – Атул Бут, изчислителен биолог от Калифорнийския университет, Сан Франциско, който е и съавтор на изследването.
Ралф С. Лахман, експерт по наследствени костни заболявания в Станфордския университет, също се включва в екипа и изследва рентгеновите снимки. Специалистът стигна до заключението, че наборът от мутации не съвпада с нито една известна болест. Това го навежда на мисълта, че детето може би е имало мутационно разстройство, което не е било наблюдавано досега.
Учените успяват да реконструират голяма част от генома на Ата, разкривайки, че тя е била от коренното население на Чили, но в ДНК-то ѝ са намерени и следи от европейски предци. Макар да не са датирали с точност скелета, европейското наследство на Ата показва, че тя може би се е появила след 16 век, когато колонизаторите пристигат в Чили.
