Преди няколко години книжният пазар претърпя сериозно сътресение – търсенето на творчеството на Дж. К. Роулинг бе сринато от появата на „Бойко, който винаги се завръща“. Поредицата за Хари Потър щеше да отиде напълно в забвение, ако от пазара не бе изчезнала и „Шайка – Бойко, Цецо, Росен и другите“. Тя така и не бе преиздадена поради личния катарзис на автора. Вероятно непродадените бройки, ако има такива, са закопани под някой кичест явор в Борисовата градина.
Но нека оставим тази хипотеза на археолозите от бъдещето.
Тези дни се появи още един герой, който винаги се завръща. И казва едно и също. Че отдавна предупреждавал. Може би се сещате – повелителят на дежавюто Румен Овчаров. Мине се не мине половин или една година – хоп, те ти го Овчаров по телевизора. И покровителствено ухилен отсича неизбежното – „аз отдавна предупреждавах“.
Този път предупредил Корнелия Нинова, че ако продължава така, нищо добро в политиката не я чака. Още преди няколко месеца я предупредил, не постфактум на изборния погром. Което би трябвало да му прави чест. Евентуално. И т. нар. „дълъг инкасатор“ изостави своето момиче. Но не застана и на страната на противниците ѝ. Поне не публично и не сега. Но за всеки случай сиктирдоса и Кирил Добрев. Защо пък да взима страна?! Той отдавна ни е показал, че принадлежи единствено на своя кръг – сам си е ос, планета, спътник и вселена.
Дежавюто, според официалната наука, се дължи на химичен дисбаланс на мозъка. Определено на народа вече му „избиха балансите“ и, както показаха изборните резултати, спешно се нуждае от точно обратното на дежавюто – Jamais vu – „жамѐ вю“. При него за момент не разпознаваме лица, места и ситуации, които в действителност знаем много добре, но в определен момент ни се струват различни и чужди.
Моментът изглежда дойде – справка: изборните резултати.
