Това „смазващо“ мнозинство в парламента, което Борисов внушава, че съществува, разбира се, е чисто условно. Без да се впускаме в задълбочени гадателства лесно може да се прогнозира, че разнородната подкрепа при зачеването на такова управление, бързо и хаотично щеше да се превърне в плаваща променлива, докато всичко не приключи скоропостижно и печално.
Но най-лесно и простичко е в разсъжденията на натикания в бункера му в Банкя премиер в оставка, където с унизителни привиквания дооглозгва останките от достойнството на подопечните му министри. Разбира се, за него всеки, който откаже да предложи кабинет, е страхливец, бъзльо и безотговорен смотаняк. А защо никой не желае да си играе с „токсичните“ гербаджии – така и не казва.
И все пустият Радев му е в главата и на езика. Обяснима фиксация за човек, който не умее да губи дори на морски шах от внучетата си.
„Има такъв народ“ разочароваха доста хора през първите седмици след изборите – и с пращането на мажоритарната система в бъдеще неопределено, и със заявката за връщане на мандата „на момента“.
Аргументите им за тези решения също не бяха приети еднозначно. Но е факт, че хората на Слави бяха основният инструмент, чисто математически, без който отстраняването, па макар и временно на Борисов от премиерския пост, щеше да е невъзможно.
А отказът от мандата побърка ръководителя на домашното правителство, който нямаше търпение да гледа от първия ред сеира на кабинета на свалилите го от власт. Ако това беше всичко от тях – хората от протестите могат да им благодарят. Защото хич не е малко като начало.
Ако хората на Слави се надяват на нещо повече при следващото раздаване на картите – никой не може да им го гарантира. Особено Алена.
