През XX век физиката се развива с бурни темпове. Тогава, примерно на всеки десет години, учените правят важни открития, които разширяват нашия кръгозор и ни дават достъп до нови технологии. После настъпи застой. Съобщават за отделни постижения. Връчват Нобелови награди. Заснеха черна дупка. Предположително «хванаха» в колайдера Хигс бозона… Но тези неща бяха теоритично предсказани от по-рано. Сега като че ли липсват нови смели идеи. Тъпчем на едно място – опитваме за сетен път да си докажем правилността на приетия модел на света и не смеем да погледнем какво има отвъд защищаващата го стена от математически уравнения и спорни предположения.
Същото скучно дребнотемие се шири и в останалите сфери на науката. За изследвания със съмнителна полза биват опропастявани много пари и умствена енергия. Познанието деградира, защото е подчинено на материалната изгода. То се обезчовечава, лишено от морал, цели и логика. Екологичното безумие в ЕС е един от примерите за това. Крачка по крачка ние навлизаме в ново Средновековие, където се служи безропотно на установяваните от елита догми.
Но да се върнем обратно към физиката. Някога Айнщайн казва: „Бих желал да знам дали Бог е имал някакъв избор при сътворяването на света“. Той смята, че главната цел на науката е съставянето на Теорията на всичко, която би обяснила защо нашата Вселена не може да изглежда и функционира другояче. В резултат в средата на седемдесетте години на миналия век е доработен Стандартният модел (СМ), описващ три от четирите фундаментални взаимодействия на елементарните частици и изградените от тях тела: електромагнитното, слабото и силното.
Само да припомня: слабото взаимодействие е свързано с разпада на ядрата, а в силното (наричано още цветно) участват кварките, глуоните и изградените от тях адрони.
Влюбените в симетрията изследователи са се постарали и с помощта на математиката съумяват да пресъздадат свят, подчинен на известните ни закони. Във века на пълното познание стремежът е видимото и невидимото да се обясняват с формули (а което не става, го замитат под килима)… Безспорно подходът е удобен… Но това не означава, че е правилен, нали?
СМ не включва определяща сила – гравитацията. Също така там не се разглеждат тъмната материя и енергия. И въпреки че не е пълен и точен, понастоящем той е признат за основополагащ за физиката, преподава се в университетите, използват постулатите му в изчисленията… Това е удивително – все едно да опитваш със счупен компас да се ориентираш в непозната местност.
За написването на Теорията на всичко не достигат данни. Предположително в природата се проявяват непознати физически явления, обаче ние не можем да ги регистрираме, изучим и обясним, защото липсват подходящи средства и методология. Определени надежди се възлагаха на Големия андронен колайдер, но засега оттам се получават пестеливи отговори на задаваните въпроси. Някой шеговите се беше произнесъл за учените, работещи с гигантската инсталация: „Ние искахме да намерим нещо, ала не знаем какво. Макар че, ако ни дадете още пари и обещаете, че няма да ни карате да се гърбим на полето или по строежите, ще пробваме пак да направим откритие. Но гаранция не ви даваме!“.
